The Hobbit

The Hobbit




Най-после! Гледах го!
Филма, който чакам от около 30 години!
Защото преди горе-долу толкова време прочетох за първи път малката книжка с грозни картинки, и още тогава си зададох въпроса - „кога ли ще направят филм по това?”. Явно и Питър Джаксън си го е задал този въпрос, и като видял, че никой не е направил, решил сам да се заеме. И резултата е ... шедьовър!

Трилогията „Властелинът на пръстените” за мен е най-добрия филм за всички времена! Няма друго заглавие, което толкова из основи да разтърси капризния ми филмов вкус, и въпреки че съм гледал всеки епизод над 20 пъти, продължава да извиква същата първоначална тръпка, при всяка поява на случаен фрагмент, било то в интернет, вестник, списание или ТВ-спот. Но тук няма да анализирам „Властелина”, а и не мога...
Сега говорим за Хобитът.

За който не знае – Хобитът е прелюдията към всичко. Това е детска книжка – повтарям, детска! Ако някой седне да търси драматизма на Властелина тук, да не ми реве после – „Ама то, много дебилно това”, да ходи да се крие, или да гледа Пепел от рози. Угодия за всеки няма, не може и да има. Филма е направен от маниак за маниаци. Точка!

Всичко започва пак в Графството – родното място на Фродо, но този път акцента пада върху неговия чичо – Билбо Бегинс. Един хубав и слънчев ден, непознат Вълшебник с протрита сива роба и островърха шапка се запознава с Билбо, и от там започва едно приключение. Билбо се съгласява да помогне на тринадесет джуджета, да върнат своето злато от лапите на дракона Смог. Това е! Просто, ясно, без излишни драми. Затова Хобитът не трябва и да се бърка с Властелина. Филма е направен точно по книгата (поне 1та част), като дори я превъзхожда на места.
Главата „Гатанки в мрака”, където Билбо се надлъгва с Ам-Гъл, за да спаси живота си е най-перфектно режисираната, изиграна и заснета сцена, която съм гледал от 10на години насам. 



Много бих искал, ако имам възможност, да хвана е така за ръчичка цялата БГ филмова гилдия и да ги заведа да гледат филма. Да видят какво е снимане, какво е ефекти, що е то актьорска игра и да чуят как се озвучава филм.
А за музиката няма какво да кажа освен – перфектно! Композитор отново е Хауърд Шор, а това е повече от достатъчно. Новата тема е тази на джуджетата, позната ми от първия трейлър – 24 часа минаха, откакто го гледах, още си я тананикам.

Няма да спойлвам! – прочетете книгата (чете се за една вечер) и после гледайте филма.
След няколко дни ще го гледам пак. 




Отвъд планините е мъгла увенчани,
към древни чертози в недрата смълчани,
през утринен мрак потегляме пак
да дирим забравено златно имане.

БОЙНИ КОРАБИ

Най после намерих време и нерви да изгледам поредния летен супер мега хит!
Все пак корабите са ми на сърце дето се вика, така че въпреки мрачните предчувствия, седнах с желание, примесено с нездраво любопитсвто пред телевизора.

Това е можи би 7 ми пореден филм за извънземна инвазия, където бледоликите братя, разкатават пришълците под плющящи знамена и героични фанфари.
В „Каубои и извънземни” показаха, че могаt да ги бият и с техника от 18ти век. Тука ги биха с кораб от преди 60 години. В „Денят на независимистта” ги прецакаха с компютърен вирус, а пък в онова безумие по Х. Уелс с Том Круз, ги измамиха пак с вирус, но под формата на грип.
Следвайки логиката, очаквам следващата инвазия да е през Юрския период, когато стадо американски тиранозаври дружно нахапват извънземен кораб, като режисьор може да е отново Спилбърг, понеже има опит. Не за друго, ами все пак САЩ са на малко над 200 години като държава, така че то не останаха много периоди, през които да наказват извънземни, понеже са малко далече от рицарите.

Състав:

В наши дни се провежда мега учение на Американци + Японци, като за отправна точка е Пърл Харбър! Имаме млад несретник с потенциал – лейтенант Алекс Хопър, изигран от Taylor Kirtch, познат ми от „Джон картър” и не помня кой епизод на Х-Мен. Брат му Стоун Хопър, който зарибява по-малкия загубеняк да се запише във флота.
Негърката Риана, която не разбрах какво търси там, ама нейсе – постара се момата да нарпави приличен кино дебют, но не успя. Викам си барем да изпее нещо – ама и това не стана – само по едно време си мрънкаше под носа някакъв незнаен напев.
Сега внимавайте – Бруклин Декър! Играе мацката на главния герой! Терапевт! Ех да бяха всички терапевти такива, щях да си чупя краката най-редовно!
И накрая Liam Neeson – Адмирал и баща на Сам (Бруклин Декър), чийто основна функция във филма, беше да чете речи пред моряци и да гледа проектозета си като ходжа мусака със свинско.

Сюжет:

Група учени-мераклии конструират 4 мега антени, с които ще могат да пратят супер сигнал към далечна точка от космоса, където някой може да ги чуе! Антените са на хаваите разбира се, и сигнала е изпратен точно в деня на учението. Извънземните разбира се го чуват и веднага реагират – пращат няколко кораба под формата на метеорити, които кацат в океана. Къде? Близо до Хаваите! Къде по-точно? Еми близо до Пърл Харбър ъфкорс! Кораба майка прави ефектен супер силов щит, който няма пробиване, а от него се отделят няколко дрона, които заемат стенд бай позиции, в очакване на първите балъци.
Балъците се оказват три броя супер разрушителя, които веднага изпращат Риана с гумена лодка да проучи феномена. Започва битка, при която два от нашите кораби са потопени за има-няма 10 мин екранно време, а последния кораб, под вещото командване на лейтенант Алекс Хопър оцеля, защото се усети навреме, че не е много умно да стреляш по извънземен кораб, без да си подготвен. Въпреки че на един от потопените кораби загина брат му, лейтенант Хопър прояви здрав разум (под въздействие на екипажа) и пое по курс – кръгом и пак напред.

Тук искам да вметна малко за арсенала на лошите – значи стреляха с нещо като кока-кола кенчета, които правеха палави параболи, след което се забиваха в корпуса, хлътваха наполовина и гръмваха ефектно. Нямаше убер-фазер-лъчи и прочее. Имаше и някакви топки, които приличаха на йо-йо със зъби, които се водеха „тежка” артилерия.
Нашите пък не успяха да включат Ф18-ките в боя, тъй като в самото начало стана ясно, че извънземния силов щит, както винаги няма пробиване.

И така съдбата на планетата ни, легна върху безотговорните плещи на лейтенант Хопър, който през втората половина на филма се доказа като закоравял морски вълк. Няколкото маневри, които предприе в битка с вражеската флота, са достойни да влязат във всеки учебник по морско дело!
По едно време обаче, супер разрушителя му беше изяден от зъбатите йо-йо-та, така че, екипажа бе принуден да използва кораба-музей USS Мисури, който е закотвен в Пърл Харбър, и за всеобща радост се оказа ... действащ!
Съвременните моряци обаче не могат да оперират с аналогива технология от преди 70 години, та на помощ се изсипа цял старчески дом ветерани. Старите бойни другари заеха местата си, след което с няколко хитри маневри и залп от упор, напляскаха лошите извънземни като горски пазач циганче. Това е!
Накрая Лийм Нилсън дръпна още една реч, Хопър получи благословията да се задоми със щерка му и всички са щастливи. Развети знамена, отдаване на чест, парадни униформи и прочее патриотични говна с кофи.

Обобщение: Филма е тъп – това е ясно. Клиширан – повече от ясно. Американците пак спасиха света – чудесно. Има мадама за зяпане – перфектно. Визуални ефекти – какво да ви кажа – не са нещо невиждано, но са пипнати. Дизайн на извънземните – смешен – имаха някакви кози брадички ала Радой Ралин. Музика – нищо сапомнящо се. Звука става. Това е.


П.П. Най-красивата причина да гледате филма:

PROMETHEUS

Здравейте отново малки и големи киномани! Бях на море – върнах се – всяко нещо, дори хубавото има край! 
Естествено няма да седна да ви разказвам под какъв ъгъл си топнах дупето в басейна, нито пък колко на брой вълни се разбиха в широкия ми гръден кош. Сядам да споделя с вас, преживелицата ми около настоящия холивудски мега-хит ПРОМЕТЕЙ!

Този път ще започна малко по-отдалече, а именно къде гледах филма – лятно кино в Китен! Не ходете там колеги! Лятното „кино” представлява двор, ограден с тухлен зид, варосана бяла стена за екран и седалки с форма на писоар. Трийсет минути седене в подобна седалка ми бяха достатъчни да разбера какво е стол на мъчението – нали знаете – имало едно време в средните векове, едни столчета с разни бабуни, където те връзват, та да не можеш да мърдаш, и след има-няма 3-4 часа ти се разплаква майчицата.
Другото забавно беше, че явно в Китен не за чували понятието амфитеатър (демек всеки следващ ред да е малко-по високо от предходния), така че като седне някой дългуч като мене в средата, да може и хората зад мен да видят нещо от филма. Няма братче – пода беше по-плосък и от маса за билярд! Добре че съм дългуч – да му мислят останалите!
Озвучаването беше на ниво пионерски лагер от 80-те – демек две колони незнайна марка пред стената (екрана), а някой акустичен гений ги беше събрал една до друга в центъра пред „екрана” за по-пълен долби-съраунд ефект!
А накрая най-забавното – за това „удоволствие” ми взеха цели 8 лв! Колкото в Арена! ‘Щото филма бил ТриДйе! Мургав сънародник от малцинствата на входа ми подаде мазни очила, които след около 10 минутно търкане с мокри кърпи, салфетки и други пособия добиха що-годе нормален вид, и аз можех да си ги сложа, без да рискувам да лепна глаукома или перде на окото.

Сега за филма:
Режисьор не кой да е, ами самият Сър Ридли Скот. За „разбирачи” като мен е достатъчно само това име, за да си счупят краката към киното, но тоя път си счупих и главата. 
От тука надолу, който не е гледал филма, а иска да го гледа по-добре да не чете, щото ще спойлвам!

Начални кадри с убийствени водопадни пейзажи, и някакъв блед бабаит, който изпи нещо черно, след което се разложи на ДНК молекули и се вля във водоема – даден е летящ старт на живота на земята. 
Много години по-късно – 2096 ако не ме лъже паметта, група археолози намериха пещерни рисунки в далечна шотландска майна, и решиха че тук се крие Отговора на Вечния Въпрос за Живота, Вселената и всичко останало! Защото подобни рисунки (същите едва ли не) ги имало при всички древни цивилизации, и следователно това никак не е случайно. 

И така – построен е кораб – Прометей, който пое на далечна мисия да се срещне с нашите създатели, които доколкото схванах май се намираха не само на далечна звезда (логично) ами и звездата им е в далечна Галактика! Тук идва първия потрес – в момента сме 2012та, а сме кацнали само на луната, която – я къде е. Ако решим в момента да пратим кораб с наличните технологии до най-близката звезда – Алфа Кентавър (около 4 светлинни години), то кораба ще пътува около 50 000 години. К'во да се прави – звездата далече, ние бавни – такива нещица.
Излиза че за има-няма 90 години прогрес след 2012, човечеството МОЖЕ вече да достигне съседни галактики! Е добре – дано да е тъй – да сме живи и здрави да го видим!

Да се върнем обаче на сюжета – някак си преглътнах гореописаното – карай да върви – дай натам да видим к'во ще стане ('баси седалките не е истина) – стигнаха планетата, кацнаха и то точно пред нещо като купол-пирамида, който се оказа кух! Естествено го намериха случайно – летяха си нали, търсейки място за кацане и хоп – ей го е – извънземна структура. При това куха и пълна с артефакти!

Моментално бе сформиран екип от надъхани пещерняци, биолози, спелеолози и всякаква научна паплач, които въоръжени с фенерчета се впуснаха из коридорите на извънземния монумент. 
Цялата мисия е финансирана от някакъв дядо, болен явно от рак, и един вид, това е неговият билет за безсмъртие – така де – щом „онези” за ни създали, колко му е да му набият един рестарт, и дъртото пак да хукне по курви 
Представител и главен надзирател на Некролога беше Чарлийз Терон, която играеше като робот, по-добре от самия робот във филма. Робота във филма се играеше от човек де, ама Терон беше по-добра, въпреки че не беше робот, щото се изчука с капитана-негър, ама това не го дават. Обърках ли ви – няма значение – караме натам: 

Екипа от учени-ентусиасти в крайна сметка намери някакъв декапитиран юнак, така бая на ръст – мъжага, при което двама от екипа, решиха, че това не е за тях и подпалиха джапанките! Завиден кастинг бих казал – изпращаме представителна извадка на човечеството да се срещне с нашите създатели на уникална по рода си мисия, обаче половината са някакви олигофрени, които при първия труп на извънземен, па макар и той на 2000 години, бягат! Не знам кой го измисли това, дано да не е сър Ридли Скот, щото много ми пада в очите!

Останалите обаче, зарязаха двамата самоотлъчковци, и решиха да проучат трупа, който толкова ги изплаши, като му вземат главата на кораба за лабораторно човъркане. Да ама ги застигна локална пясъчна буря, която въпреки, че по думите на капитана-негър разви 200 км/час и из въздуха летяха павета с големина на юмрук, стъклените шлемове на смелите астронавти останаха цели! Криво-екипа докуцука до кораба майка минус онези двамата калпазани, които се загубиха в лабиринта от коридори. На молбите им за помощ по радиото, капитана само скръсти ръце и каза: Докато не премине бурята ТАМ ще стоите! Точка! 

Нататък нещата се задействат малко по-бързичко ( а и на мен взе да ми омръзва да пиша – в крайна сметка, що да съм само аз преебан – гледайте го), оказа се, че в тази извънземна структура, все пак има живот, под формата на черна слуз, разбира се злонамерена, която налази изоставените двама. От слузта се надигна нещо като червей с форма на змия, и влезе в хранопровода на единия юнак - нещо познато?

От този момент натам филма се превръща в калпав римейк на класиката Пришълецът, чийто режисьор е ха познайте кой – Скот! Ридли Скот! Тук обаче гадните слузести яйца на изродите бяха под формата на вази, от които текат черни сополи. Новинка!

Финала е трагичен и глупав, при това отворен – демек очаквайте Прометей 2!. Няма да кажа какво ще стане, да видим дали сами ще се сетите. 
Актьорска игра – забравете просто...
Ефеките са на прилично визулано ниво, но само толкова. 
Пришълеца беше класика - Прометей е боза! 
Пришълеца имаше артмосфиър – Прометей има Три Дйе!

Съвет: изтеглете си играта Alien Vs Predator, пуснете се с маринка, загасете лампите и надуйте звука!

Наздраве!

Act Of Valor

Айде поредния “Good To Go” филм, който се прецаках да гледам, от интерес към американска военна техника. Видях два Чинука, два Сий Хоука, една лодка и самолет. За без пари толкоз!
Още като прочетох резюмето ми стана ясно, че иде реч за нещо подобно на френската тъпня Special Forces, която гледах преди време. Само дето тука спасиха агент на ЦРУ, поразително приличащ на Ева Лонгория (ама не е тя), а франсетата спасиха журналистка, приличаща на Даян Крюгер, защото си беше самата тя.
Освен това, явно американците по-ги бива в подобни операции, щото дадоха само 1 жертва + 1 ранен в окото, за разлика от Жаметата, които ги изпотрепаха един по един в епични планински битки. До тука има реализъм де, все пак нека отбележим, че петлите имат брой спечелени войни точно нула – справка Гугъл. Пресен пример – Ардените. 

И така сюжет:
Агентка под прикритие е разкрита и измъчвана с тупаници + бормашина, да каже къде са партизаните. Тя е корава и плюе на врага в лицето. В резултат на това, някой някъде там горе, прекъсва съвместния семеен пикник на група ветерани с огромен опит, които се сбогуват с половинките и наследниците си в няколко куцо заснети сцени, на фона на патриотична тръба. Актьори не искам да изреждам – неизвестни са. Режисьора поне за мен също. Сценария е явно съвместно творение на НАТО, Пентагона, ЦРУ и прочее трибуквия, за които се сетите, така че също го пропускам.

Да продължим с драматичния сюжет.
Тюлените скачат с парашути, спасяват агентката, която е деформирана след толкоз много бой, следва бягане с пикап, чиито заден капак спира куршуми от АК 47 – нормално. Имаме и снайперист, който покриваше целия периметър, и който не видя, на него не заби хедшот точно в средата на челото. Няма залягане, няма криене зад варели, няма пълзене – бам – фрагче! 

Цялата работа пък се въртеше около зъл терорист-психопат, който се докопа до мега бомба под формата на жилетка с керамични топчета, създадена от руски зъл гений. Идеята беше тези жилетки да се облекат от рандом на брой терористи-камикадзе, които да се самовзривят по американските молове в пиков час. Това трябва да доведе до икомически колапс на Великата Нация и т.н.

Да но тук се намеси отново гореописаният отряд тюлени, които без много приказки изпотрепаха де що терорист видяха, като сгащиха в Мексико. 
Няколко детайла:
Инфилтрация на обект: Go Go Go! Clear! Next! Clear! Check! Clear! – общо взето това бяха диалозите + бащински глас зад кадър в началото и края на филма, за който ще ви кажа след малко. Един от командосите обаче по случайност пое от 10на метра ПРГ ракета, която не се взриви! Дефектна руска техника – кво да се прави. Резултата: командоса пада, става, взима ракетата в ръце и казва нещо от рода на: „Баси здравата жилетка!” ...
Друг случай – американски патриот със сетни сили пълзи и стреля по лошите терористи-камикадзета. Изпразват му цял пълнител АК 47 от упор, но го целеха предимно и само в жилетката. Оживя!...
За да се засили драмата имаше и саможертва – един от отряда – тате с проекто-бебе, се метна по корем върху граната, за да спаси отряда, Герой! Та това беше и американската жертва от цялата патаклама. Интересно – оказва се че граната-лимонка е по-мощна от ръчен противотанков (наблягам на противотанков) гранатомет!

Следва безумен край, в който съпругата на самопожертвалия се герой, чете на едногодишния му син заветното писмо на тате, което съдържа пламенни слова, как малкия да не го е страх от смъртта и да си живее живота, служейки на нацията, и ако е необходимо да го даде!
А да – на погребението му - жената получи две знамена – едно от признателна Америка, другото Героя си го носеше в джоба на всяка мисия...
Финален глас зад кадър (на Героя) и филма свърши!

Какво да ви кажа... мащаба на тази патриотична тъпотевина е съпоставим единствено с този на френската такава. Не мога точно да кажа кой е по-тъп, защото и двата се борят със зъби и нокти за 2то място в класацията „Глупост на годината”. (първо не заслужават дори в тая класация). Може би американския е една мини идея по-реален като тактическо провеждане на операциите, и въпреки гореописаните сценки, престрелките донякъде бяха реални.
Имаше сцена с гатлинг от лодка, който попиля два джипа с лоши – спокойно можете да гледате само нея и да спрете филма, защото вече ви го разказах.

Някои кино клишета!

Никой като сънува кошмар не се събужда със скок в леглото с омотан чаршав в гъза и потен като прасе, но на кино това подсилва ефекта че героя се терзае

В живота като взимаш някакво важно решение, не заставаш пред огледало да си гледаш физиономията, но на кино тва е задължително.

На кино е достатъчно само да протегнеш ръка и да кажеш „Такси” и веднага такси има! После обикновено се слиза без да се плаща!
Особено интересно става, като героя каже „карай след оная кола” и подаде 100 долара. Никакъв проблем – няма светофари, няма трафик!

Тайните агенти винаги имат нещо в ухото, и за да говорят требе да го пипнат с ръка

След продължителен секс главния герой е уморен и спо по гръб. Още не отворил очи на сутринта, налита да целува спящата мадама ама сетете се сами сутрин на кво ти смърди устата!
Другото интересно е как успяват да заспят прегърнати по много фотогеничен начин и стоят така цела нощ

Когато мадама получи романтично писмо от любимия, задължително требва да го чете я на фона на залеза, или на ръба не некаква огромна пропаст. Да чете такова писмо в кенефа примерно е недопустимо

Тия дето мрат винаги имат време и възможност за последни думи,и винаги казват нещо смислено, след което умират красиво. Недай си боже главен герой да умре, това става много драматично! За разликат от това лошоте мрат на килограм и те нямат близки и роднини, чиито снимки да гледаме, докато роним крокодилски сълзи.

Главен герой ако вземат да го бесят, той примерно си стяга врата и нищо му няма, а нормално като те обесят ти се чупи врата, контрола над свинктера изчезва и се насираш и напикаваш едновременно. Същото може да стане и при прострелна рана.

След като главния герой е пребил цяло стадо лоши, накрая случайно му направят мноого демидж ив земе че тръгне да мре, винаги има любима, която много го обича, обаче през цялето време не му го казва. Точно като тръгне да мре обаче, тя се сеща че сега точно трябва да му разкрие чувствата си, за които целия салон знае, но героя не, след което нашия мъжага отваря очи, става и доизтребва де що има гад, със задължителен свежарски лаф, като утрепе някой особено труден лош/

Oбикновено броячите на мега мощните бомби винаги свършват точно на 00.02 сек , след като главния герой (който по случайност е спец и по взривове) резне червената жица. Ако все пак случааайно бомбата вземе че гръмне, обикновено главния герой знае предварително това и има време да почне да бяга. После бомбата гърми зад него, и той хвръква във въздуха, приземявайки се върху някоя кола, казва ох, но се изправя леко изцапан, като му тече малко кръв по геройската дясна скула.

Ако случайно главния герой вземе та метне нож, той винаги се забива!
Това важи за всички остри предмети – сатър, кирка, брадве, пирон и т.н.

Когато екшън героя се наложи нещо да взриви, обикновено го прави отдалечавайки се бавно от зоната на взрива и мятайки през рамо я фас, я клечка кибрит, която пали с нокът, и НИКОГА не гледа назад как всичко гърми, за да може камерата хубаво да го снима на фона на палави огнени кълбета.

Когато главния герой го разпитват вързан, винаги носи на много бой и болка. В един момент обаче, лошите заплашват някой негов близък, и той си изпява всичко. После обаче се оказва че е излъгал, ‘щото всичко предварително е планирал, и лошите като отидат на мястото, което им е казал, че се намира еди какво си - там ги чака изненада под формат на бомба.

За да сплаши леко някой обаче, главния обикновено зарежда пистолета (пушката) с отчетливо движение пред лицето му. Обикновено това е достатъчно лошия да си изпее и майчиното мляко.

Когато 5-10 лоши нападнат главния герой, обикновено винаги му влизат един по един, за да можем да се насладим на красиви тупаници с отскок и ритници със завъртане.
Накрая всичко е на земята, главния герой се отдалечава обаче винаги има някой останал жив подлец, който го напада в гръб, и тогава вариантите са два:
1. Нашия човек рязко се обръща и изпразва цял пълнител в коварната гад
2. Приятелката на главния се явява в гръб на коварната гад и го застрелва като куче спасявайки любимеца ни.

Понякога когато екшън героя хвърли примерно метална звездичка, уцеления се премята през глава от силата на удара

Екшън героя винаги е по-бърз по стълбите отколкото лошия с асансьор! 

Ако лошия бяга с кола, добрия винаги го настига пеш! Но ако добрия бяга пеш, много е трудно да го настигнат дори с кола

Главния герой винаги има план! Особено когато ситуацията е в явна безисходица. Достатъно е главния да каже - I have a Plan! и нещата се нареждат

Ако случайно плана не сработи, главния има винаги план Б! Друг е въпроса при всичкия екшън и пукотевица кога успява да състави план А и план Б, да ги обмисли и т.н., но за това все пак той е main character!

Лошите винаги падат след един тупаник, независимо къде по тялото биват ударени. Главния обаче може и с тръба да го биеш, най много да му счупиш очилата, с което ше се ядоса още повече

Винаги най-лошия остава за най-накрая, и най-трудно мре! Обикновено свършват всички куршуми и др. спомагателни средства и винаги се налага ръкопашна тупаница, където хреографията е следната:
1. Надделява добрия.
2. Лошия се окопитва и попилява добрия от бой - разбирай:
а/ скокове и шутове в главата
б/ бой бо бъбреци, далаци и ташаци
в/ хвърляне във всякакв стъклени неща
3. точно когато вече си казваме – край, нашия го пребиха, той намира сили в себе си незнайно откъде, и пак има варианти за убиване на главния:
1. Нашия става и го смила!
2. Нашия се дръпва и лошия сам се нанизва на нещо остро
3. Нашия го прецаква лошия, и той пада от високо, обикновено върху кола.
4. Май-скапан вариант - нашия се смилява, обръща гръб ма злодея, оня се опитва мръсно да го застреля, обаче се появява мадамата, дето през целия филм пищи, и застрелва лошия в гръб

Главния винаги говори малко - колкото по-малко говори, толкова по-лошо бие

Лошите много говорят, дори когато сгащят главния почват да му обясняват какво точно ще направят и през това време главния има време да измисли ПЛАН - виж по-горе.

Когато се появи някакъв таймер по някое устройство във филма - независимо дали е бомба или не - винаги се чува - тит тит тит! Аз имам електронен часовник, той що не „титка” така? А?

Когато главния успее да хакне некой комп, хакването се характеризира с изтичане на големо количество букви по монитора отгоре надолу или обратно съпроводено с характерен звук - крррррр или нещо си. Моя комп така не може!

GAME OF THRONES – Seson II

Ето че изгледах дългоочаквания втори сезон на сагата и да ви кажа – малко са ми смесени чуствата...
Не към книгите – нееее, книгите са перфектни! Явно обаче момците от HBO се поосъзнаха какво точно са се наели да филмират и като цяло целия втори сезон беше една лека крачка назад и у лево...

Сега малко по-подробно:

Какво ми хареса:
1. Играта и образа на Тирион Ланистър! Това джудже ме радва максимално, и всеки кадър с него е просто едно визуално и драматургично съвършенство! Няма да се учудя ако близките на актьора вече му викат Тирион и в реалния живот. Такова влизане в роля рядко може да се види и силно се надявам в сезон 3 да не окастрят сцените с него.

2. Представянето на личната драма на Теон Грейджой. В книгите Теон е представен като едно нагло и тъпо копеле, но във филма сценаристите ни показват защо това е така. Неусетно ми стана симпатичен донякъде, защото може би успях да се поставя на негово място.

3. Церсей Ланистър – перфекнта игра на мадамата! Толкова е гадна, че ти е кеф да я гледаш. Като особено отвратително ПТП, от което не можеш да извърнеш очи, защото хем знаеш, че е гадно, хем искаш да видиш докъде може да понесеш.

4. Сцените между Тивин Ланистър и Аря Старк като негова прислуга. Въпреки, че тези сцени ги няма в книгите, бяха добре вмъкнати и логични.

5. Много добър каст на: Сир Давос (луковия рицар), Станис Баратеон, Бриен, Марджери Тирел, Игрит и Мелисандра. И не само добър кастинг но и много добра игра от гореизброените.

6. Визията на белите бродници е покъртителна + зомбитата в епизод 10! Браво! Нагнетиха напрежението доволно добре, така че да тропаме с крака в нетърпение за сезон 3.


Какво не ми хареса:

1. Преиначаването на книгите с цел спестяване на бюджет! Значи или правиш мащабна и скъпа продукция, или бегай снимай документални филми за малцинствата! Няма среден път! Не може хем кеф, хем без пари! Книгите са наистина перфектно написани и логически издържани. Всяка промяна в сценария и сюжета води до мръщене на вежди и тихо псуване на ум.

2. Битката за кралски чертог беше импотентна и куцо заснета. Като оставим настрана няколкото добри удара на Сандор Клегейн (Хрътката), цялото нападени и тактика на Станис беше като опит на полуидиот да вземе матура.

3. Плачевна Денерис! Освен, че някой хитрец е решил да окастри с тъпа брадва повечето неща, самата Денерис се представи като сърдита учекичка, тропаща с краче: „Дайте си ми драконите и пуснете ме да вляза, щото съм Таргариен”. В книгите Денерис израства от глава на глава, в Сезон 2 обратното – вдетини се.

4. Неубедителен Джон Сноу. Това момче се нагърби с наистина тежка роля – признавам. Но трябваше просто да поддържа нивото на сезон 1 – тук се поизложи. Но вината не е толкова негова, колкото на чичковците, които са пипали сценария с мазните си ръчички за да спестят някой-друг долар.


Защо трябва да се гледа:

Защото въпреки кусурите, които изброих, и тези, за които не се сетих, филма си остава хубав и доста смислен. Въпреки ограничения бюджет, е правен с мерак и повече внимание към детайла от много скъпи продукции, които са просто красива опаковка с кухина вътре. Филма, както и книгите карат да мислиш за тях, дори когато не ги четеш.
Произведение, от което може да се научи нещо е особено ценно в днешното време на три-де ефекти и безумни продукции за титани версус педерасти.

Така че – който не го е гледал – да поправя грешката си, а най-добре да изчете петте излезли до момента тухли!

SPECIAL FORCES

Понеже напоследък леко почнаха да ми втръсват американските военни тупалки, рекох си – дай да видим какво са направили французите. Все пак френското кино си има своя чар. Освен това, за този филм попрочетох тук-там предварително колко реалистичен бил, и как нямал нищо общо с холивудските бози, където един надъхан простак изтребва армии лоши и си рекох – това е моят филм...

След като изминаха 109те минути обаче, единственото нещо, от което бях доволен е, че не похабих диск, за да го записвам, ами го гледах направо на компа. Това са цели 109 минути изгубено време! 109 минути глупости, ама глупости на големи търкалета!
Сега ще ви спойлна сюжета, защото искам да ви спестя губенето на време за подобна тъпня, а пък вие сами си преценете колко е „ралистичен”.

Началните кадри ни въвеждат в рутинното ежедневие на група френски командоси, които като по часовник заловиха зъл косоварски лидер с визия на животновъд. Операцията мина като на учение, заснето за дискавъри канал. Накрая сложиха на лошия един чувал на главата, овързаха го като салам, и заедно с още 5-6 командоси увиснаха на едно дебело въже, което беше атачнато към вертолет. Вертолета обаче реши, че няма смисъл да каца на тази широка поляна – явно пилота кацане не е тренирал освен на асфалтов плац, и пое в неизвестна посока, барабар с командосите + лошия, увиснали като сополи отдолу. Забележително!

Следващите кадри ни въвеждат в битието на някаква журналистка (Дайан Крюгер), която се намира в Талибания (Афганистан) и е дълбоко потресена от разказа на някаква 20 годишна мома, която е продадена на някакъв зъл брадат пръч. Сефте! Журналистката бива заловена от същия тоя брадун, който се оказва, че бил завършил в Кембридж и поради тая причина не даваше на подчинените си фанатици да говорят на талибански с него, щото му писнало това наречие?! Говореха си на английски – супер!
Освен това, въпросният лидер, закла пред камерата някакъв колега на мадамата, и записа беше видян от Никола Саркози, който пък се възмути как може такова безобразие. Веднага беше изпратена елитната група командоси, за които ви разказах по-горе, прекъсвайки рожденния ден на единия (негъра дето играеше в Гладиатор и Кървав Диамант) – мисията си е мисия – нема 6-5.
Оказа се, че с хилядите талибани могат прекрасно да се справят само 6, повтарям шест човека, тъй като годините обучение и огромният им опит си казват своето. Представям си какво ще стане, ако Фанция вземе че изпрати 1000 командоса!

До тук наистина филма е ултра оригинален, и аз за първи път успях да се насладя на подобен сюжет! Досега не бях срещал никъде такива типажи: веселяк, намусен, шеф, готина журналистка и терорист маниак....

Караме нататък:
Нашите герои десантират парашутно и за норматив освобождават Крюгер от затвора, избивайки всичко което мърда из коридори и килии. Да ама биват подгонени от брадатия кеймбриджки възпитаник, + още 2-300 надъхани талибана. По незнайна причина, хеликоптер НЕ ДОЙДЕ да ги вземе, въпреки че имаше около 100 хиляди възможности за това. Трябваше да бягат пеша!
От тук натам следва най-малоумната гонка из каменисти чукари, която съм гледал някога. Нашите бягат, лошите след тях. Нашите в един момент решават, че повече така не може, застават 5ма мъжаги ПРАВИ, наредени в редица и талибаните поеха масиран обстрел, като почти празно нямаше. Прости нещица като позиция, прикритие, засада – тука отсъствше. Изобщо командосите бяха толкова добри, че нямаше нужда да залягат. Те талибаните и без това не могат да ги уцелят от 100 метра с калашник.

Една от сцените, които най ме впечатли беше, как взводния снайперист бяга, а по него търчат 50 надъхани брадати селяни. Филма значи, беше накъсан на дни: Ден 1 – десант. Ден 2 – бягаме и т.н. В случая Ден 5 – снайпериста бяга из чукари, а Ден 6 – снайпериста още бяга, но сега в равнина, а онези са на 100на метра след него, като не се сещат, че с калашника може и да се стреля. Нашият герой обаче, периодично се обръща и сваля по 2-3ма в движение. Накрая заблуден куршум все пак го целна в крака и последва геройска смърт, изкопирана 1:1 от смъртта на Елайъс в класиката взвод от преди 100 години. Даже и музиката беше подобна...

И така, нашите бягат активно, насочвайки се към високите планини, където при средна надморска височина 5000 метра, успяха да оцелеят без планинска екипировка. Насладих се на панорамни планински кадри и палави ледникови пейзажи, където нашите герои, куцукайки, и носейки вече изтощената журналистка на гръб, се бореха с майката природа.
В един момент пресякоха границата – демек спасени сме, но не би. Оказа се, че талибаните пак са зад тях, освен това бяха свежи като репички!!! Сещате се как е екипиран един талибан – онези белите дрешки, елече и шапка като мекица – е те така се прави преход през ледници на 5000 метра надморска височина. Друго не ти трябва!
Даже успяха да ги изненадат – при терен с видимост на километри – хоп – засада! Това е като да крачиш из пустинята и хоп – за ъгъла танк!

Както и да е – започна финална престрелка, където най-после, лошия бе убит, а последните двама оцелели бяха ранени – единия в гъза, а другия го затрупа някаква каменна лавина и му счупи крака. Журналистката обаче си беше наред. Следва сърцераздирателна цена – тръгвай – няма! Тръгвай ма – няма, не мога да ви оставя! Тръгвай – всичко ще бъде наред!!! И тя тръгна!
Вървя дни – през планини, скали, пустини, накрая, насред пустинята се просна по корем и си рекох – край! Финала е добър поне! Да, ама точно от там взе, че мина камион! Няма ли край по дяволите??? –Еми няма! Реализъм до дупка!!!

Журналистката бе набързо хоспитализирана, но въпреки изтощението си, тя успя да накара капитана на френския самолетоносач Шарл Де Гол, да прати хеликоптер, който да намери последните двама оцелели – негъра и веселяка, щото между всичките стрелби и катерене, в последния тя даже успя да се влюби! И така, вертолета литна, след около 3 мин екранно време ги намериха в същото положение, в което тя ги остави като тръгна.
Романтика? Не – реализъм!

Това е филма колеги! Ще ми държи влага поне за година напред! Сценарият на това нещо би бил доста по-добър, ако беше написан от орангутан с тебешир в ръка.
Даян Крюгер показа, че е усвоила А и Б-то на актьорската игра – а именно да плаче.
Музиката, където я има, вече споменах от къде е крадена.

Заключение: най-тъпия военен филм, който съм гледал напоследък. Ако този филм е реален, то Батман ми е съсед – оня ден го засякох в да си купува вестник.