КАУБОИ СРЕЩУ ИЗВЪНЗЕМНИ

По принцип обичам фантастиката още от малък, когато за първи път гледах Star Wars. Изчел съм купища произведения в книжен формат, както и съм изгледал също толкова филми във VHS и DVD формат. Даже имам няколко опита за фантастични разкази преди бая време, плюс недовършен роман, който сега дори не знам къде му е ръкописа (това беше преди да съм чул за компютри, демек сещайте се сами кога е било).
Обикновено след подобен на горния абзац ще последва едно голямо „НО”, защото самата стъпка на текста си го изисква, и аз съм длъжен да го вмъкна:
НО, летния блок-дрисък „Каубои срещу извънземни” е в разрез със всичко фантастично, което съм чел, и двата часа, в които се опитвах да разгадая смисъла му, ги вписвам в графа „загубени” с дебел черен маркер!
От тука натам, ако на някой филма му е харесал, да не чете, ‘щото ще избълвам планини от глупости, и морета от вулгаризми по адрес на лентата. Освен това ще има подробен спойл, така че ако някой мисли да го гледа – пак да не чете!

Почваме наред:
Сценарии:
В Imdb пише, че подобно чудо го мислили не един, не двама, ами цели 8 човечета! Няма да им казвам имената, да не им направи някой черна магия, но все още не мога да проумея, как така осем тиквеника успяха да родят нещо, което е толкова отчайващо тъпо, че ако сценария се сложи върху тъпометър, ще му счупи стрелката директно! Не се майтапя – ако за миг си спомните най-тъпия филм, който някога сте гледали, и го умножите по 10, то този е по-тъп! И то в пъти!

Режисьор – Джон Фавро – същия тип, който направи двата Железни човека, а преди това го раздаваше актьор, ама надебеля и седна да режисира. Ок, режисьора се води по сценария, ама и той е за бой, защото не знам колко трябва да ти е акъла, за да харесаш подобна бълвоч.

Минаваме сега на основното – сюжета:
Една хубава лятна утрин, главния персонаж Джейк Лонерган (Даниел Крейг –Bond, my name is Bond – of, fuck of), се събужда с тежък махмурлук на гъза на някаква аризонска майна, далече от всичко и всички, и примигвайки с бледосините си стъклени очички, открива, че на лявата си ръка има някаква хай-тек гривна, която не може да махне дори като я удря с паве. В следващия момент е заобиколен от 3-ма брадати пръча с пушки, които явно това им е целта в живота – да намират из прерията подобни несретници и ги скалпират ей така за спорта. Както вече се досещате, Джейк може да е махмурлия, но това по никакъв начин не е забавило неговите джедайски рефлекси, и въпреки, че срещу него има 3ма ветерани с насочени пушки, той ги избива за едно мигване на окото. Дотук добре – доброто старо клише на първоначално показване какво може „нашия” е спазено, Джейк нахлупва шапката, мята се на коня и поема към близкия град, за да намери себе си – защото освен, че не знае къде е, става ясно, че дори не помни кой е.

В града той се сблъсква с класическите за всеки уестърн персонажи – поп, барман, местната шаврантия, шериф и разхайтеното хлапе на локалния животновъд – Удроу Долърхайд (Харисън Форд), който пък държи града здраво в отрудените си мазолетси ръце.
Следват пак няколко класически уестърн сцени, малко кръчмарски търкал, лоши погледи от страна на Крейг и презентиране на говедаря Форд и селскостопанските му методи за превъзпитаване на краварите.
Накрая става ясно, че нашия човек е търсен, и даже има награда за ръбестата му глава, така че, след кратка схватка с шерифа, Джейк бива тъпо халосан с шише по темето от местната кака (Оливия Уайлд) и надлежно затворен в каруца, за да бъде транспортиран към федералния затвор, заедно със синчето на говедаря, който пък е прибран на топло за хулиганство.
Естествено точно в тоя ключов момент се появява татето, начело на отбор селяци и неизбежната сцена на противопоставяне на двете титанични сили – шериф vs. говедар бива брутално прекъсната от какво? - нападение на космически кораби!!!
WTF?
Тук е мястото да вмъкна, че ако ги нямаше извънземните, и филма беше продължил да се развива като класически уестърн на Серджо Леоне да речем, щеше определено да ми хареса, въпреки клишетата. Да си каза честно, даже ми се гледаше уестърн, нещо напоследък спрях да ги снимат. Е да ама, Джон Фавро и глутницата сценаристи явно са решили друго и от този момент нататък, филма се превърна димящо краварско лайно.

И така корабите на алиените нападат, стрелят с лазери-мазери, хвърчи пръст и отломки, цвилят коне и селяни бягат – идилия. Някой от горките хорица бива хванати с телени въдици на произволен принцип и биват помъкнати на буксир в небето. Точно в този напрегнат момент, хай-тек джаджата на ръката на Джейк присветва и се оказва, че това не е просто куул гривна, ами мощен космически бластер, с който Джейк се научава да борави за има-няма 20 секунди. В следващите 10 секунди, моментално е свален един от неканените пришълци, с което Джейк моментално събира акъла на всички ключови фигури в града и най вече на аграра – Харисън Форд.
Равносметката от внезапната атака е – липса на около 10-на местни + шерифа и жената на бармана. Оказва се, че града не може да се примири току тъй с тяхната загуба, и алчния и безскруполен до този момент Форд, събира куцо и сакато, да направи потеря, за да тръгне по следите на чудовищата.

Интересно, ама интересно та чак набих пауза и отидох до тоалетната! Кой ли наистина ще победи – отбор селяни с коне и пищовчета или извънземна раса, способна да преодолее междузвездни разстояния, въоръжена с лазери, бластери и всякакви протонно-неутрино-фотонни джаджи? Изобщо напрежението беше толкова голямо, че 10 мин преди края, пак ходих до тоалетна...
Спечелиха разбира се селяците – и то как! Пред заплахата от общия враг, няма бандити, няма индианци – всички сме едно – един народ, една нация! Напред срещу врага! И след като дори въоръжени със сопи, великите Амриканци побеидиха, представете си на какво са спосбни днес! Алчния до този момент Форд, за миг се превърна в бащица и водач на бунта, а към края на филма направо си влиза в най-подходящата за него роля в момента – а именно – добродушен дядо.
Моите уважения към Харисън Форд – това е велик актьор! Но е време да спре да се излага и да се оттегли в ранчото заедно с Али МакБийл и да си дялка столчета на спокойствие. В Индиана дожунс 4, някак си го преживях в името на предишните велики епизоди, но тука вече се оля!

Но да продължим нататък:
По някое време, шайката несретници биват пленени от местното племе (л)Апачи, които както споменах по-горе, в последствие се джойнват срещу общия враг. По заръка на вожда (Димяшото лайно ), шамана дрогира стабилно Джейк, и той си спомня как е бил похитен от извънземните, които са убили жена му, за да разберат как функционира човешкият вид (???), как е избягал от операционната маса, открадвайки бластера-гривна, и най вече си спомня точно къде е базата на неканените гости, която всъщност e огромен космически кораб, забит нейде в пустинята, близо до каньон и има фалическа форма. В този момент разбираме и за какво са дошли изродите – за злато! Явно и в космоса е кът! То за какво ли не идваха вече и то все в Америка – вода, мозъци – сега злато – хубаво...

По пътя за към извънземния фалос, пардон кораб, табуна кравари бива нападнат отново от летящите гадове, които не знам дали ви споменах, но се оказаха безпилотни дрони-ловци. Едно такова „нещо” набара баш готината кака, която точно вече беше успяла да леко да пропука каменното сърце на Джейк. Следва безумна сцена, която дори сега не мога да повярвам, че някой със здрав разум е измислил, а някой друг е режисирал и снимал!
Бесен, че са му отмъкнали свежата мръвка изпод носа, Джейк се мята на коня и тръгва в див галоп подир летящия дрон, който пък влачи на буксир апетитната мадама в небето. Незнайно защо, дрона летеше в каньон, малко по-бавно от коня, което позволи на Джейк да го настигне и да му скочи отгоре като матрос на проститутка след шест месеца плаване! Просто красота!

Айде малко описание и на извънземните уроди – вземете произволен елемент от всичко, което сте гледали досега – хищници, предатори, стар трек мутри, сложето го в миксер, разбъркайте и получавате извънземен изрод от натоящия филм. Дори сцените, в които по сценарии трябваше да се стресна бяха толкова тъпо снимани, че вместо да се стресна ми се приспа и се наложи второ прекъсване на филма за цигарка на балкона. (Третото прекъсване беше 10мин. преди края – помня какво говоря!)

Финалния щрих за победата на краварите над извънземните нанася Оливя Уайлд, която се оказва, че също е от някъде там, но преди много, много години, същите говеда, са опустошили и нейната татковина, и тя сега е готова на всичко да ги спре! За целта, тя сваля гривната на нашего брата Джейк, и заедно с нея се камикадзира в ядрото на фаличекия кораб-майка и всичко свършва с един мощен взрив!

След цялата дандания обаче останаха да се въртят в празната ми глава няколко въпроси:
Тая раса само един кораб ли е пратила?
След като този кораб е загубен, това не се ли отчита някъде?
Някой няма ли да дойде да провери, какво по дяволите стана на тая примитивна планета, и кой изби всичките миньори?
Тия извънземни не се ли научиха да не излагат ядрото на кораба майка на леснодостъпно за всеки фанатичен лумпен място?
Самия кораб-майка, няма ли нещо като елементарен детектор за движение, свързан с няколко прости гатлинга, които да изтрепят всичко в една миля наоколо при първата вибрация на конско копито? Или това е твърде висша технология за раса, дошла от далечна космическа майна.
Защо извънземната гостенка трябваше да приеме точно вида на готина мадама, при условие,че иска да остане незабелязана, и защо трябваше да чака точно Джейк да успее да избяга, за да се докопа до гривната?
Такива ми ти рабои..

Диалозите пък са на нивото на деца със синдром на Даун. По някое време, сбирщината простаци се натъква на голям дървен кораб насред пустинята и коментара беше:
„Не разбирам много от кораби, но това там май е кораб!” – аман от хумор за бедни! Ако това е лафа на филма, и ако не дай си боже, го бях гледал в кино, а не в къщи, и подобен лаф породи задължителния смях от публиката, щях да стана и да си тръгна!
Не стига, че случващото се на екрана е доволно малоумно, ами трябва да има и някой, който непрекъснато ни обяснява какво точно гледаме!

Заключение:
„Филма” Кравари срещу извънземни, не струва дори 50-те стотинки, които съм дал за празно ДВД, за да си го запиша. Това, че го изгледах на един път и не заспах, ме кара до някаква степен да се чувствам горд от себе си, въпреки загубеното моделистко време, а че загубих около час да го оплюя не съжалявам, защото така има шанс да ви накарам да си загубите времето в нещо по-ценно: четене на излязлата вече 5-та книга на Песен за огън и лед да речем

П.П. Търся филма Е.Т. на Спилбърг от '82-ра в ДВД формат (поне 5-ца) за колекцията.
Ако някой го има на оригнален носител и ми о презпише - черпя боза & кифла!

СУПЕР 8

Изгледах този филм с големи очаквания. Все пак Спилбърг има пръст тука, макар и само като продуцент, а това е един от режисьорите, които ценя. Режисьор и сценарист обаче е протежето на Спилбърг – Джей Джей Абрамс, който явно за да засвидетелства своето уважение към Великия Евреин, направи филма като един вид реверанс към осемдесетарското кино, когато Спилбърг беше в разцвета си.
За съжаление обаче ретроспекцията вади на показ точно клишетата от онези години, и то не само ги вади, ами направо ми ги навря в лицето. Всъщност, единственото нещо от филма, което наистима ме изкефи беше началото – таблото, показващо дните без инцидент в леярска фабрика. Бяха около 700 и нещо си. В следващия момент, някакъв работник се качва на стълба, маха трите цифри, и точно когато зрителя очаква да сложи 700 и нещо си плюс 1 – работника изписва 001. Следващият кадър ни запознава с главния персонаж – момче на около 12 години. Оригинално и добре заснето, което ме изпълни с възторг, и аз се приготвих да се насладя най-после на добре пипнат, не-комерсиален филм. За съжаление обаче един добре заснет кадър не спасява филма, и в следващите два часа за пореден път се убедих в това.
Ясно е, че нещата се показани от детска гледна точка, от което следва, че действията на възрастните остават неразбрани. Ясно е, че това е просто един малко по-хард римейк на Извънземното от 82-ра, но за разлика от него не е детски, и не бих го пуснал на дете под 10 години. Това автоматично го слага в категория – филм за големи, а във филмите за големи, компромисите би трябвало да бъдат сведени до минимум. Тук обаче това не е така, и сега ще се обоснова с факти от филма. Който не го е гледал, и не иска да си разваля кефа, да не чете от тука надолу:

1. Аман от катастрофирали извънземни, пленени от въздесъщите САЩ, и навряни в Зона 51. Стига! Не можаха ли за толкова години в Холивуд да проумеят, че една раса, способна да преодолее междузвездни разстояния, е толкова по-напред от нас, колкото ние сме по-напред от неандерталците.
2. Защо по дяволите 99.99999 % от извънземните трябва да имат хуманоидно-насекомно изкривена форма?
3. На Съществото му трябваше метал, за да си поправи кораба и да се пръждоса от нашата планета. Как така 20 години не успя да го събере, а точно влака като се разби, се справи за има-няма два дена? Апропо, самия влак не е ли от метал? Да не говорим, че във влака, който зрелищно катастрофира, се превозваха и въпросните извънземни кубчета, така необходими за направата на космически кораб.
4. Едно от осемдесетарските клишета във филми с уроди беше следното: в началото на лентата, изрода е показван много за малко, главно като сянка, силует, ръка, нокът и ръмжене. Постепенно с развитието на нещата, добитъка се показва все повече, докато накрая успяваме да му се насладим в цял ръст. Тука беше същото. Това е изтъркано като петите на нигерийски маратонец просто...
5. Кой нормален човек посред нощ, като види, че от полето хвърчат във въздуха перални, сервизи и други капризи, ще отиде да види какво да го е*а става там? Поне не беше негър слизащ в мазе по тъмно...
6. Как така, при толкова секретна операция, военните не обръщаха внимание на групата лапетии, които ползваха товаренето на камионите със свръхсекретно оборудване за декор на аматьорския си филм за зомбита?
7. Финалната пукотевица направо пък ме разби – по кого стреляха всички тези танкове? Нали съществото е едно и дори не се знае къде е – каква беше тази безумна масовка и рушене на средностатистически американски домове? Опита да се придаде драматизъм чрез този тип зрелищност беше доволно нескопосан и нелогичен.
8. За какъв зор пък Същесвтото събираше хора в дупката си, и ги провисваше от тавана? Явно не за да ги яде, защото накрая се оказа, че всички са живи. А може би е преписвано и от Властелина – спомнете си Корубана там – паяка как си складира манджа за после.

Сега да минем към децата:
1. Явно Джей Джей Абрамс е голям фен не само на Спилбърг, но и на Стивън Кинг, защото групичката фрийкове, опасно наподобавя тайфата от класиката „ТО”. Персонажа на момичето пък си беше направо преписана с тъп молив.
2. На няколко пъти около децата избухваха снаряди, падаха стени, потроши се и цял влак, но странно защо, в тяхната вселена явно не съшествуват тривиални неща като ударни вълни и осколки, тъй като най-голямата травма, беше счупен крак, и то към края.
3. Кое дете, колкото и да тъгува за майка си, след скандал с баща си, ще отиде да прекара нощта в гробищата?
4. Как така група пубери, предвождани от надрусан хипи, успяха да се промъкнат през кордон от военни в строго охранявана зона и то с кола? А може би през 79-та военните са нямали радари?
Стига толкова...
Ще кажете - ама това са маловажни детайли, смисъла на филма е друг! Хубаво - схванах го смисъла, не е кой знае какво, но и децата вече знаят, че именно детайлите правят модела, и че тяхното пренебрегване не води до нищо по-различно от боядисана на ръка играчка.

Заключение: Въпреки гореизброените недъзи, все пак, на фона на малоумните заглавия, излизащи в последно време, филма е гледаем и донякъде интересен. Детските отношения, както и личните драми на момичето и главния герой са представени умело, въпреки, че не са нищо ново като се замисли човек. Кой знае какъв хумор в лафовете между децата не успях да видя, но все пак има няколко по-свежи лафа но като цяло си е хумор за бедни.
За музиката няма какво да кажа, тъй като изобщо не ми направи впечатление, а звуковите ефекти са на ниво. Влаковата катастрофа породи вибрации в хола, които дори ме накараха леко на намаля волумето, за да не събудя кооперацията.
Децата играят добре като за деца, с изключение на момичето (Ели Фанинг), която играе перфектно, демек чака я бляскаво бъдеще ако папка, слуша и си пише домашните.

АРЕНА

Отдавна не бях писал ревю, може би защото не намирам време да следя последните холивудски говна, които ни заливат ежеседмично, но точно това творение някак си ми се наби в очите, тъй като ако на някой все още не му е ясно, съм голям фен на всякакви кланета и брутализми. Бях почти 99% сигурен, че филма ще е провал и той наистина е такъв с главно „П”.
За какво става дума:
Недалечно бъдеще, или настояще (who cares), някакъв негър с позивна Логан (Самюъл Джексън) спретва гладиаторски битки, излъчвани в реално време, за да могат уродите по цял свят да изпадат в душевни оргазми, гледайки как двама малоумници се разфасоват на екрана с брадви. Не че това не сме го гледали вече поне няколко пъти – спомнете си Геймър с Джералd Бътлър преди две години или малоумната поредица за един затвор, на която дори не мога да се сетя името в момента – помня само, че се гонеха с някакви коли и се стреляха с гатлинги. Както и да е, продължаваме натам:
Лирическия герой Дейвид Лорд (Келан Лутц), е фелдшер, който работи като пожарникар (Wtf?), има си приятелка – Нина Добрев (хехе – българска следа), и тя е бременна. Случва се обаче дебилна катастрофа, при която умират всички без пожарникаря. Вследствие на случката, той се отдава на бесни запои по мексикански вертепи, където бива измамен от мадамата Мила (Катя Уинтър) и вербуван против волята си да участва в арената, където за да не бъде заклан, трябва да трепе наред. Отначало разбира се той не ще, поради което отнася няколко кубика бой, плюс няколко мегавата ток, след което нещата идват по местата си.
Това е.
Натам мисля, че и дете със синдром на Даун може да разкаже какво следва.
Режисьор е Lonah Loop (пиша го на английски, защото не знам как да го напиша на БГ, без да ми се смеете), който дава всичко от себе си да направи кървав спектакъл, и донякъде успява – бойните сцени са доста брутални, на места отвратителни, за което филма си има червена точка 18+. Провала идва главно от изтъркания вече сюжет, бездарния сценарии и аграрното присъствие на главния персонаж Келан Лутц.
За актьорска игра трудно може да се говори, при условие, че през половината време Лутц реве от болка, щото го бият, а през другата половина се дере, докато разчленява поредния изрод. Не знам от къде го изкопаха това момче, но отдавна не бях виждал толкова селскостопанска харизма, концентрирана в един персонаж – ето за какво говоря:

Прикачени файлове:

Катя Уинтър пък се опитва да се наложи във филма още на десетата минута, като се съблича чисто гола – явно това е начина да се кажат много неща и още повече да се покажат. С развитието на фабулата, нейната героиня претърпява морална трансформация, гледайки страданията на бедния селянин, която обаче няма как да бъде убедително пресъздадена с еднакво изражение на лицето във всички сцени. Иначе за физическо присъствие от мен има 6+
Нина Добрев успя да умре след няколко реплики, от които става видно, че го говори перфектно английския, така че тя не се брои в сметката.
За Самюел Джаксън няма какво да кажа, освен, че явно е решил да трупа бройки в затихващата си вече кариера, като се снима във всеки втори боклук.
Реализъм – ами... хм... няма такова нещо. Изобщо не знам за какво го споменах. След толкова бой по муцуната, плюс геройски порезни рани по целия торс, нашия герой все още стоеше на крака, даже имаше сили в почивките да се търкаля с по две мадами в леглото.
Самите битки са добре направени, въпреки че са безобразно клиширани. Напрежението е нулево, а удоволствието да гледам подобно нещо, мога да сравня с удоволствието от ходене до тоалетна на централна гара.
Като цяло, поредното недоносче, което след 6 месеца никой няма да помни. Само аз ли надушвам, че киното буксува и то яко?