Black Swan

Черен лебед

Не знам какво да кажа за този филм... От една страна ми хареса – майсторски направен наистина. Играта на Натали Портман смазва, но аз в нея не съм се и съмнявал още от Леонско време насам. От друга страна някак си, има прекалено много глупости, за да стане наистина уникален филм.
Ако някой е гледал Кечистът с Мики Рурк на същия режисьор, веднага ще събере две и две и ще проумее, че Черния лебед силно напомня за Кечиста, само че този път за разнообразие имаме балерини.
Във филма се разказва за Нина – балерина, която мечтае да изиграе ролята на живота си – белия и черния лебед в Лебедово езеро. Стремежа й към съвършенство обаче, без тя да се усети я е превърнал в аутсайдер, който на 29 години, все още живее с майка си, в свят изпълнен с тренировки и ядене на грейпфрути.
Като оставим настрана обаче перфектната игра на Натали Портман, филма е съвкупност от дразнещи лично за мен неща. Идеята и посланието са ясни, начина на тяхното презентиране също, но защо трябваше да се бърка отново в кацата с клишета и то с две ръце?
В началото, накратко на драгия зрител е припомнено за какво ставаше дума в Лебедово езеро. Разбираемо, предвид непосещаемостта в днешно време на балетни постановки. Но след това поне на още две места във филма, сюжета на постановката беше разказана пак, и пак. Разбирам, че това е направено за удобство за кухите американски тикви, но все пак филма се гледа и в Европа. Няма нужда, за да разберем, че героинята играе лебед, да й никнат пера и човка. Другото нещо, което ме издразни е начина на снимане – ефекта на тичане зад персонажа с клатеща се камера на рамо, с цел да се придаде документализъм не е от вчера, и поне като се преписва от други режисьори (Ларс Фон Триер) примерно, да се преписва качествено. За сметка на това пък „психарските” моменти, които ни показват прогресивното шизофрениране на Нина, са заснети със завидна вещина.
Не бива да пропускаме и забележителното присъствие на Винсент Касел - един от любимите ми френски актьори, който се наема да превърне Нина от фригидна порцеланова кукла, в чувствена жена, усещаща танца.
Все пак, оставяйки настрана тези дребни кусури, филма си заслужава гледането. Натали Портман заслужи оскара си, и показа, че наистина може да се слее с ролята до съвършенство. Дамо само тази роля не я смаже.