The Fighter
Ето една боксова драма, представена от два приятни за мен актьора – Марк Уолбърг и Крисчън Бейл. Не знам на кой от двамата съм по-голям фен, та затова с особена трепет седнах да изгледам филма. Уолбърг умее да придава известно количество реализъм на иначе безумните сцени, в които участва, а Бейл ме грабна веднъж и завинаги с изпълнението си в Американски психар (2000) и Механикът (2004), заради което му простих участието в безумието Батман.
Режисьор е Дейвид О’Ръсел, познат ми от пустинно-бурния Трима крале (1999). Там пак играе Марк Уолбърг, и явно спойката между двамата остава все така здрава.
Конкретно The Fighter обаче не оправда очакванията ми. Опит да се направи реалистичен боксов филм, с нереалистични боеве определено разваля кефа от всичко останало. Схватките силно ми напомниха за безумията на Роки от преди 20на години. Не знам какво проучване е правено и колко експерти по бокс са наети за филма, но 8 рунда да те бият в главата като тъпан, и накрая да намериш сили незнайно от къде, и да смачкаш ефектно противника доста се поизтърка. Всичко това съпроводено със задължителните близки планове в забавен каданс на юмрук в ръкавица, срещащ потна глава – хвърчащи капки пот, слюнка и кръв. Така че О'Ръсел определено го бива повече във военните екшъни, още повече, че Трима крале, покрай количеството смешки и абсурдни ситуации, гарнирани с насилие, успя да прокара и няколко доста неудобни въпроса какво точно търсят американците в Ирак.
Но да не се отклоняваме - и Марк и Крисчън се справиха блестящо с ролите, особено последния. Двамата са братя, като Бейл е по-големия – наркоман и неудачник, който непрекъснато се забърква в скандали, проваляйки светлото бъдеще на по-малкия. Малко актьори могат да играят качествена отрепка, а при Бейл нещата дори стоят малко по-иначе, тъй като той има доста агресивна физика, и обикновено сме свикнали да го гледаме в доминиращи главни роли на корави мъжаги.
Финала е тривиален и предрешен още в началото, което пък носи известна доза спокойствие по време на филма, тъй като знаеш, че енда ще е хепи. Като цяло, The Fighter убедително се намества в категорията боксьорски екшън с драма елементи, но нищо повече. Момиче за милиони (2004) постави една бариера, която трудно ще бъде достигната скоро в този жанр.
Все пак, филма бих го гледал някой ден втори път, от което следва, че според моя перфектометър, бих му дал оценка 7 от 10.
Ето една боксова драма, представена от два приятни за мен актьора – Марк Уолбърг и Крисчън Бейл. Не знам на кой от двамата съм по-голям фен, та затова с особена трепет седнах да изгледам филма. Уолбърг умее да придава известно количество реализъм на иначе безумните сцени, в които участва, а Бейл ме грабна веднъж и завинаги с изпълнението си в Американски психар (2000) и Механикът (2004), заради което му простих участието в безумието Батман.
Режисьор е Дейвид О’Ръсел, познат ми от пустинно-бурния Трима крале (1999). Там пак играе Марк Уолбърг, и явно спойката между двамата остава все така здрава.
Конкретно The Fighter обаче не оправда очакванията ми. Опит да се направи реалистичен боксов филм, с нереалистични боеве определено разваля кефа от всичко останало. Схватките силно ми напомниха за безумията на Роки от преди 20на години. Не знам какво проучване е правено и колко експерти по бокс са наети за филма, но 8 рунда да те бият в главата като тъпан, и накрая да намериш сили незнайно от къде, и да смачкаш ефектно противника доста се поизтърка. Всичко това съпроводено със задължителните близки планове в забавен каданс на юмрук в ръкавица, срещащ потна глава – хвърчащи капки пот, слюнка и кръв. Така че О'Ръсел определено го бива повече във военните екшъни, още повече, че Трима крале, покрай количеството смешки и абсурдни ситуации, гарнирани с насилие, успя да прокара и няколко доста неудобни въпроса какво точно търсят американците в Ирак.
Но да не се отклоняваме - и Марк и Крисчън се справиха блестящо с ролите, особено последния. Двамата са братя, като Бейл е по-големия – наркоман и неудачник, който непрекъснато се забърква в скандали, проваляйки светлото бъдеще на по-малкия. Малко актьори могат да играят качествена отрепка, а при Бейл нещата дори стоят малко по-иначе, тъй като той има доста агресивна физика, и обикновено сме свикнали да го гледаме в доминиращи главни роли на корави мъжаги.
Финала е тривиален и предрешен още в началото, което пък носи известна доза спокойствие по време на филма, тъй като знаеш, че енда ще е хепи. Като цяло, The Fighter убедително се намества в категорията боксьорски екшън с драма елементи, но нищо повече. Момиче за милиони (2004) постави една бариера, която трудно ще бъде достигната скоро в този жанр.
Все пак, филма бих го гледал някой ден втори път, от което следва, че според моя перфектометър, бих му дал оценка 7 от 10.
Няма коментари:
Публикуване на коментар