Вики Кристина Барселона

Дойде време и за поредното ревю. Този път ще навляза в по-дълбоки води с шедьовъра според някои на Уди Алън – Вики Кристина Барселона.
Много ми го рекламираха този филм, най-вече колежки. Трябваше да минат около две години, за да намеря сили и време да го гледам. Като чуя Уди Алън винаги имам едно на ум и две в гащите, а след като изгледах филма останах с нула на ум и нула в гащите...
За какво иде реч: две приятелки неразделни – Вики (Ребека Хол) и Кристина (Скарлет Йохансон) заминават на почивка в красивита Барселона. Вики е амбициозно сгодена за американски тиквеник, който си съставя план на деня още като си отвори очите сутрин, а Кристина е все още в търсенето на единствения.
Една вечер, в един ресторант, някъде из романтичните кътчета на огромния град, те се срещат с местен художник-естет, Хуан Антонио (Хавиер Бардем), който веднага им прави неустоимо предложение: да отидат с него в Овиедо (град, намиращ се на 892 км от Барса), където да се отдадат на два дни разюздан секс. Дотам ще пътуват с частния му самолет – щипка романтика, към директното му предложение. Вики е възмутена, за разлика от Кристина, на която и харесва мисълта, случайно срещнат човек на изкуството да и го тури. В крайна сметка и двете тръгват с него – все пак трябва да има филм, драги зрители...
Много ме подразни гласа зад кадър! Това по принцип си е запазена марка на филмите на Уди Алън – някой да ти обяснява какво изпитва героинята, защото ти си прекалено тъп, за да вникнеш в сложната душевност на персонажа. Ами да беше направил едно слайд шоу със снимки на героите, и някой да чете – хем някои лев ще се спести...
И така – тримцата пристигат в Овиедо и се започва: ресторанти, разходки, пейзажи на фона на въздесъщият глас зад кадър и щипка испанска китара. Кулминацията настъпва, когато Кристина и Хуан отиват в стаята му с намерение най-после да свършат това, заради което си дръпнах филма. Да ама греда драги зрители. На Кристина и става лошо, щото има язва... Значи ясно е, че на дядо Уди му харесва прясна женска плът – това недвусмислено го доказва самия кастинг. Но явно секс сцените е решил да ги запази за себе си, а на нас да остави само мисълта за тях. Значи във филм, в който основно се говори за ебане, и да не се покаже такова, е все едно във военен екшън да няма нито един убит. Ами тъпо е, дами и господа!
Да продължим нататък: Оказва се, че поведението на Хуан има своите причини, които се крият в бившата му жена – Мария Елена (Пенелопе Круз). Тя също е художничка, която буквално го е научила на основите в изобразителното изкуство – да рисува с мече, баданарка и от време на време с боси крака. Резултата е – зашеметяващи петна на Роршах, които странно защо много допадат и на двете американски моми, които неистово желаят да се отъркат в европейската култура. Е, в случай се отъркват в нещо друго ама нейсе...
Докато Кристина е на легло заради язвата, апетитите на Хуан за женска плът се насочват към приятелката й Вики - така де, гориво за самолета се набута, сметки за ресторанти и т.н, няма да остане са сухо я. След цял един ден прекаран в задушевни разговори без никакъв смисъл, Хуан обяснява на Вики за бившата си жена – колко той я е обичал и колко тя го е травмирала. Естествено това поражда вълна от съчувствие у Вики, и в края на краищата, тя се поддава на селския чат на Хуан. Секс сцена пак няма – а и за какво, тук става дума за възвишени неща, уважаеми чикиджии, ако искате секс – порно в нета бол!
И така след страхотно прекарания уикенд за едни, и наложителното лежане в легло поради здравословни проблеми за други, тройката се връща в Барселона, където Хуан удобно се прехвърля от Вики пак на Кристина, след като тя оздравява. Вики запазва в тайна малката си авантюра, която я топли в дългите самотни нощи, докато слуша стоновете на приятелката си от съседната стая. Кристина се нанася да живее при Хуан. Започва се сериозна връзка, в която всичко е хармонично и розово, до момента в който изневиделица се появавя Мария Елена (бившата на Хуан), която с неадекватен опит за самоубийство туря край на идилията.
След задължителното „Коя е тая и кво прави тука”, накрая Мария и Кристина се сприятеляват. Невероятно! Мария започва да учи Кристина как да снима по-добре, и двете дори се награбват едни светъл ден във фотолабораторията. Изобщо – мечта за всеки мъж – да го обичат две хубави жени, които нямат нищо против да легнат с него едновременно. Бозата става особено гъста, когато гласа зад кадър ни обяснява, че Кристина разбирате ли, се явява като свързващото звено в отношенията на Хуан и Мария Елена. Без нея, двамата ще се избият на втория ден, защото такива са хората на изкуството по дифолт – саможиви и неразбрани за обикновения простосмъртен.
Междувременно Вики не може да си избие от главата случката с Хуан, дори след като проекто-годеникът й си домъква задника чак от Америка, за да се порадва и той на Барселонските красоти ...
Края на филма няма да ви го разказвам, защото е толкова противно тъп, че не ми се занимава да търся подходящи епитети, с които да го оплюя. Не мога да проумея, как подобно нещо може изобщо да види бял свят, но определено това ще е последния филм на Уди Алън, който се прецаквам да гледам.