Червената шапчица

Red Ridding Hood

Имало едно време една леко не съвсем с акъла си майка, която взела, че облякла щерката си червено наметало и я пратила на другия край на гората, да занесе на дъртата си баба манджа, щото била болна. Казала й да не разговаря с непознати, особено с Големи Лоши Вълци, и да ходи само по пътеката, без да бере зарзават по пътя, или не дай боже цветенца. Малката, наричана неправилно според мен Червената шапчица, щото нали носела наметало с качулка все пак, направила точно обратното, което я посъветвала майка й, и пристигайки в отшелническия дом на бабето, била неприятно изненадана от факта, че Големия Лош Вълк вече е изконсумирал бабата, и дегизирайки се на самата нея, подмамил Червената шапка с няколко култови реплики, след което я изял. Добре че на близо минал ловец, който решил проблема с пушка и нож, изкормил Лошия Вълк и всичко е тип топ.

Това горното е начин да научим децата да не говорят с непознати, според болните мозъци на братя Грим. А това надолу сега пък е съвременна холивудска диария, по мотиви от онова горното.

Имало значи едно време, в дън гори Тилилейски, забутано пасторално селце, в което живеела Валери –  руса девица, с пълен комплект семейство – мама, тате, баба и сестра.

Селцето обаче на всяко пълнолуние било спохождано от кръвожаден върколак, на който селяците с охота предоставяли по някое теле и козле, за да не би върколака да почне да замезва с хората. Да ама греда – един слънчев ден, Върколака утрепал точно на Валери сестра й, което силно разгневило селяните, и те в справедлив, трупан 200 години гняв, нарамили вили и мотики, и тръгнали да трепят чудовището (чак сега ли?)

Имало и местен дървар – Петер (Пешо), който от малък другарувал с Валери, и заедно си прекарвали добре, трепейки зайци из гората с нож. Дългогодишната им дружба прераснала в зряла любов, но майката на Валери, развалила идилията, като искала дъшеря й да се ожени за местния ковач – Хенри, защото ковачите взимали повече кинти от дърварите по онова време. И така, образувал се равнобедрен любовен триъгълник, ала Здрач, на фона на селска идилия, гарнирана с дърводелски трески и нажежени железа в ковачница.

По някое време пристигнал виден експерт по борба с върколаци – някакъв поп с позивна Отец Соломон, който в комплект с лоялни маври, поставил селцето под карантина и започнал разследване – кой сега да го е*а е върколака, щото видите ли, върколака не живее в гората, както грешно си помислихте, ами е просто човек от селото. Шашнати от проницателните разкрития на отеца, селяците изпадат в масова параноя, и започват да се дебнат един друг.

Всички тези събития обаче, не засегнали косвено любовната геометрична фигура – Валери-Пешо-Хенри, до момента в който върколака наистина се развилнял насред мегдана, изтрепвайки дузина невинни хорица. Оказало се, че целта му от 200 години насам (?) е именно Валери да тръгне с него не разбрах къде (далече), иначе ще изтрепе цялото село, барабар с отеца и маврите му.

Валери толкова се уплашила, че отишла да говори с баба си, която живеела извън селото в някаква забутана гора, и ето първото сходство с приказката на братята от преди 1000 години. След няколко многозначителни фрази, и „странни” погледи с цел да си помислим, че именно тя е върколака, бабата отворила един долап и дала на Валери червено наметало с качулка, дар за сватбата й! Така де – става дума за червената шапчица все пак...

Валери естествено била в силно затруднение, кой от двамата селски ергени да отнеме невинността й пръв и в крайна сметка избрала дърваря, но не очаквайте секс сцена моля-моля, който иска секс – Private Spice в малките часове. Това тука е продукция по класическо произведение!

По нататък няма да разказвам, защото филма е нов, и въпреки прочетеното досега, някой може да се мине да го гледа. Само ще анонсирам, че накрая върколака го утрепват по невероятно балъшки начин, и цалята боза има хепи нед, както вече се досещате.

Актьорска игра, сценарий, режисура не намирам и смисъл да коментирам. Аманда Зейфрид (Валери) успя през целия филм да запази едно и също учудено изражение на лицето, дори когато Пешо я награби в селския хамбар. Поне мога да й призная, че успешно наподоби Белла от Здрач, както в катьорска игра, така и в лична драма.

Гари Олдман (отеца) на стари години се изложи като кифладжия, позволявайки да го въвлекат в подобна тийн боза, но дори достолепното му присъствие не е в състояние да спаси лентата от гръмотевичен провал, под звуците на вълчи вой по пълнолуние.

Единственото нещо, което ми хареса беше санудтрака – по специално песничката Wolf на Fever ray.

Като заключение – дръпнах филма с идеята да го пусна на дъщеря си, защото е гледала анимацията по темата, и това е една от любимите й приказки. На 5тата минута обаче го спрях, и й казах, че не е за нея, на което тя отговори – да, тъп е!

Какво повече...