The Eagle

Поредният римски епос за юнаци с брони и сандали, срещу изрисувани диваци, говорещи странен диалект. За какво иде реч – ами за „Орелът” – филм на режисьора Кевин Макдоналд, който грабна статуетката преди време с „Последния крал на Шотландия”, но това не е толкова важно. В момента важното е, че „Орелът” е тъповат, и в следващите няколко абзаца, ще се постарая да обясня защо.
Сюжет:
Около 140 години след Христа, Римската империя е навлязла дълбоко в горите тилилейски на южна Англия, като е издигнала преградна стена да се пази от злите северни диваци. (Нещо тук да ви е познато?). На произволни места са разположени набързо скалъпени дървени фортове, в които са разположени римски военни сили, с цел да пазят новозавладените земи. В един от тези фортове, пристига легионерът Марк Акила (Чанинг Тейтъм), задължително красив, и задължително як, който е командирован на тази ветровита майна изцяло по негово желание, тъй като преди 15на години, баща му, заедно с още 5000 доблестни римляни изчезват в дън планините шотландски, позволявайки на диваците да пленят свещенния римски символ – Орелът.
Марк е посрещнат с подобаващо недоверие от фортовите ветерани, но бързо натрупва точки авторитет, като предвижда успешно поредната клошарска атака на местните селяни. В последвалата битка, успява да се докаже като герой, повеждайки извън стените на форта, група здравеняци, за да спаси пленен патрул сънародници от мъчителна смърт.

Тука да вмъкна, че изтеглих филма, за да гледам клане, каквото се очаква от подобен род филми. Да ама тука не видях такова. В момента, в който някой замахваше с меч, и аз с жаден поглед очаквах да видя, какви са последствията от удара по дивашка плът, кадъра се сменяше на общ план, или показваха как някой простак крещи. По нататък е същото – кръв няма да видите, освен няколко геройски охлузвания по героичното лице на Марк.

Да се върнем на сюжета – Марк е ранен в бедъра, и е отнесен в някаква вила, където Доналд Съдърланд почва да го лекува. (аман от тоя старец!). След няколко потни момента на изцеление, Марк се съвзема, само за да разбере, че поради порезната бедърна рана е вече пенсиониран и вече чеп за зеле не става от него. Следва малоумна сцена между Марк и Съдърланд, в която Чанинг Тейтъм дава всичко от себе си (а то не е кой знае какво) да пророни няколко драматични сълзи, и да вземе решение да замине на север, с цел да върне честа на Рим, като намери загубения от баща му символ – Орелът!

Междувременно дядката за разтуха го завежда на местната арена, където Марк си харесва някакъв роб на име Еска (Джейми Бел), защото отказва да се бие, и го спасява от сигурна смърт. По случайно стечение на обстоятелствата, Еска е от северните диви племена и в знак на балгодарност, полага клетва пред Марк, подарявайки му някакво семейно ножче, и тръгвайки с него, като пътеводител.
По-натам нещата са предвидими като Лунно затъмнение, а филма се превръща в адвенчър куест – отиди там, намери нещо си, върни се обратно.
Средната част на лентата е около час и малко скука, изпълнена с шотландски планински гледки и тук там дрипави клошари, говорещи местен диалект.
Края няма да спойлвам, че все пак може някой да поиска да го гледа. Само ще кажа, че е тривиален до безобразие, а финалната битка е плачевно тъпа.
Като цяло филма е вял, тромав, наивен и глупав. Не мога да разбера каква е тая мания на Холивуд в една година да пуска по два еднакви филма – спомнете си ”Армагедон” и „Смъртоносно влияние” през 1998, „Мисия до Марс” и „Червената Планета” през 2000 и още куп подобни „двойки”. В случая, „Орелът” е двойка с „Центурион” на Нийл Маршал, но в онзи поне битките бяха по-читави а и имаше мадама.
А да, щях да забравя да спомена – отношенията между Марк и Еска, на моменти достигат опасни хомо измерения, така че имайте едно на ум. Финалната сцена между двамата е заредена с огромен заряд:
- А сега какво? – пита Еска,
- Ти решаваш! – отговаря Марк с палав поглед.