И така, Сезон 1 мина и замина, а аз съм доволен и предоволен, като пенсионер на промоция в супермаркет. Успешното екранизиране на роман, който ми е държал съзнанието ангажирано години наред, винаги е будело в мен чувство на просташко самодоволство и удовлетворение. Така беше и преди години с Властелинът на пръстените, така беше и с екранизациите по Стивън Кинг (повечето за съжаление неуспешни), така очаквам да бъде и с Колелто на времето, за което дочух, че съшо предстои да бъде филмирано.
HBO се заеха с нелеката задача, да филмират роман, за който дори самия автор е казвал, че е нефилмируем. Ако някой още не знае за какво иде реч – Игра на тронове е Книга 1 от поредицата на Джордж Р.Р. Мартин – "Песен за огън и лед", от която до момента има издадени 4 книги на български, петата е написана и издадена засега на английски, след 6 годишно забавяне, а проекта е по принцип е за 7 книги. Дано Мартин доживее да ги напише, че като му гледам темповете...
В следващата стена текст, ще се опитам да направя паралел между книга и филм, стараейки се да бъда максимално обективен, въпреки, че ми е доста трудно, защото съм върл фен на всякакви баталии, особено ако са породени от хладни оръжия – мечове, брадви и други подобни инструменти. (Апропо, през август иде римейка на бате Конан мангала, сниман в БГ и то в 3D – надявам се вълчият ми апетит за кръв да бъде надлежно утолен)
"Песен за огън и лед" по принцип обра сума ти престижни международни награди за литература, което си беше учудващо, предвид безмилостния сюжет, нелимитираното ниво на насилие, както и убер перверзен секс, достатъчен да засрами всяка порнодрама. Интересното тук е, че Мартин за разлика от колегите си Толкин, Джордан, Ериксън, Сандерсън и т.н., не се впуска в измислен свят на елфи, джуджета и ходещи дървета, а създава просто една средновековна вселена в измислена от него среда, поръсена тук-там със щипки фентъзи елементи, ей така за вкус.
Книгите са брутални! Ама май вече го казах... Нищо – бутални са! Героите са пълнокръвни, добре обрисувани, детайлни, живи. Действията или бездействията им са понякога хаотични, понякога пресметливи, понякога смешни, понякога жестоки и нечовешки. Все едно наистина са хора, а не измислени персонажи. Тук „добър” и „лош” няма. Няма и главен и второстепенен, и нямам никаква сигурност какво ще стане с вашия любимец, ако не дай си боже имате такъв. Единственото ясно нещо, което мога да ви гарантирам е, че в даден момент, всеки един е възможно да бъде, заклан, удавен, разпран, набит на кол или брутално изнасилен и след това запален.
Точно тази неочакваност, дивашките обрати, парадирането на перверзни отношения и мръсни задкулисни игри, прави поредицата оригинална и нямаща нищо общо със стереотипите в жанра. Насилието е шокиращо, но не е безсмислено. Не се срамувам да си призная, че при първия ми прочит на поредицата, на няколко пъти ми се наложи да захвърлям книгата възможно най-далече, и да излизам на балкона пушейки и псувайки на ум.
Филма разбира се няма как да предаде цялото богатство на книгите, но все пак е заснет много умело. Няма да се впускам в изброяване на режисьори, актьори и прочее личен състав, защото са наистина много, а и всеки може да погледне в Imdb. Сценаристите са били надзиравани лично от Мартин, за което човека има едно голямо Евала от мен! Филма следва стъпка по стъпка книгата, като набляга на най-съществените неща, и успявайки а събере в няколкосекунден кадър, две-треи страници текст. Добър пример за това е заставката - анимиран птичи поглед над картата на Вестерос, като замъците са направени от часовникарски части, с тънък намек на сложните и задкулисни игри, които се намират под повърхността.
Всеки от актьорите се раздаде на прилично ниво (с малки изключения), музиката тепа рибата, а бойните сцени са заснети с вещина и доволно количество плискаща се кръв.
Даже на места баталията от книгите е поспестена, умишлено предполагам...
Масовите сцени за съжаление за доста зле. По принцип в първата книга няма кой знае какви масовки, но все пак 40 000 дотракска орда е представена от 30на мургави подобия на прабългари, яхнали съмнителни кончета. Колкото и да се снима под ъгъл и да се позлва небето за фон - личи си лиспата на добра масовка. Това е едно от нешата, които определно куцат във филма - статистите.
Но както е казано - не може и душата в рая, и к*** до края...
Игра на тронове не е филм за деца! Не е и за хора с лабилна нервна система! Това е филм за мислещата аудитория, филм за ценители, както и филм за простаци като мен, на които сеч им дай, и то повечко.
Игра на тронове” е сериал, който трябва да се гледа, защото показва една непоказвана страна на фентъзито, по начин, който няма да видите никъде другаде. Забравете за добрите и смели рицари от приказките, забравете и за непорочните принцеси, чакащи във високи кули, рицаря на белия кон – Игра на тронове просто пикае на подобни клишета, и ни въвежда с ритници в безпощаден свят на жестокост и лицемерие, където добрия и смел лорд рицар чука курви без крайници, за да задоволи животинския си нагон, а непорочните принцеси забременяват на 11 години. Светът на Вестерос е свят на мизерия и кръв, контрастиращи с огромна разточителсност и безумни пирове, предателства и интриги на фона на шепа мъже на честта. Искрено се надявам всичко това да не се окаже прекалено корав залък за дебилната американска публика, така че интереса към Сезон 2 да се запази, от което пък ще се определи съдбата на следващите няколко сезона.
Няма коментари:
Публикуване на коментар