Най-после, дългоочакваната трета част на мегатрон-продукцията за биещи се космически тенекета, излезе на голям екран, и най-после аз намерих време, средства и сили да се позиционирам на втория ред в зала 13 на Арена Младост, поради липса на по-добри места. Преди да ахнете, че втори ред е мазохистично близо до екрана, и шанса да се превърне мозъка ви в чорба е голям, ще ви успокоя, че не е чак толкова зле, тъй като самата зала е доволно мащабна, а разстоянието от 1ви ред до екрана е колкото средностатически салон в квартално кино (то дали остааха такива...)
Малко техническа информация за залата: по принцип зали 13 и на двете софийски арени – Младост и Запад са сертифицирани по THX стандарта за звук и т.н., имат огромен 200 квадрата екран, и засега лично за мен, са най-доброто място в България, където може да се гледа филм с ефекти. Сумарната звукова мощност е около 27000 вата, което е достатъчно да пренареди ДНК-то на всеки запален киноман, и да докара опасна аритмия на чичковци над 50те.
И така филмът:
Предполагам, че повечето от вас са гледали поне една серия от сагата и знаят за какво иде реч, така че по сюжета няма смисъл да задълбавам. А и да се търси сюжет в подобна дандания е все едно да търсиш под вола теле. Но все пак накратко: с няколко псевдоисторически кадъра в увода на филма ни бе показано как мисията Аполо на Луната всъщност намира огромен космически кораб, превърнал се в купчина скраб от удара с нашия спътник. Нийл Армстронг и сие, за заклети лично от Дъ Президент Оф Дъ Юнайтед Стейтс да мълчат като риби по случая, и така това се превъща в най-пазената тайна на НАСА форевър. На кораба обаче се намира някой си Сентинел Прайм, който измислил някаква откачена система за телепортиране на материя от на майната си точка А, до на майната си точка Б във време-пространствения континиум, и именно тази джаджа злите десептикони търсят. Как точно се появи Сентинел Прайм, при условие, че в епизод 2 неколкократно ни се натърти, че Оптимус е последния от най-последните Прайми, остана загадка, но нека не задълбаваме чак толкоз, Както казах, сюжета не е най-силната страна на подобно произведение на кинематографичното изкуство. И така нещата се завъртат около този телепортатор - десептиконите го искат, автоботите не го дават. Следва железарско меле, от което хвърчат гайки, искри и скраб. Това е.
Главната човешка роля отново е поверена на Шая Лебоф (Сам Уитуики), който явно се оказа абониран за подобни тийн произведения, и общо взето не показа нищо ново с актьорската си игра. Както и в предишните два епизода Шая предимно бягаше и скачаше по декорите, за да не бъде смазан от вихрещите се железарии и монументалните ескплозии на забавен кадър в стил Майкъл Бей.
Мадамата тоя път обаче не е Меган Фокс, ами някаква манекенка с кодово име: Роузи Хънтингтън – Уайтли (това име за да го запомня, трябва да се запиша на йога). Защо я няма Мегаън Фокс ли – ами защото се оказа доста куха лейка, която реши че след едно навеждане по гол корем над двигателя на шевролет камаро, кариерата й в Холивуд й е в кърпа вързана. Момата си позволи да оприличи Майкъл Бей на Хитлер и то пред самия Стивън Спилбърг, за който и всяко хлапе знае, че е убер евреин. И така ролята й бе поверена на манекенката Роузи, която през първата половина на филма дефилира, а през втората бяга и гледа тъпо.
Джон Тортуро в ролята на агент Симънс успява до голяма степен да замаже положението откъм актьорска игра, въпреки че в този епизод, ролята му е обидно малка. Ново лице е също и Джон Малкович, който за пореден път доказа, че го бива да играе предимно психопат, а самата му роля, освен да ме накара да се засмея, аз лично не разбрах.
За кастинга толкова.
Да минем към ефектите, което е основното филма. С една дума – размазващи! 3D –то е на прилично ниво, достигащо това на Аватар. Звука е умопомрачаващ и след пърия половин час започваш да гледаш малко като гаджето на Уитуики в края на филма. Част от теб крещи стига, друга част обаче иска още...
Абе филма кефи! Тъп, но забавен! На няколко пъти се смях с глас. Филм, на който можете да отидете с агитка простаци и да си прекарате добре в остроумни коментари, хилене и свежи лафове, без да се притеснявате, че ше пречите на някого в салона, тъй като той просто няма да ви чуе. Имаше някакъв нов робот – сеизмотрон или нещо подобно, който дъфчеше сгради като гладен студент кифли и при всяка негова поява, стола ми започваше да се тресе като при излитане на Дискавъри. А да, щях за забравя – в този филм изпочупиха Чикаго за разнообразие. Явно на Ню Йорк и Лос Анджелис вече много им дойде.
Като фен на американска съвременна военна техника обаче бях разочарован, за разлика от преднте два филма. Показаха няколко хюита, плюс дузина самолето-хеликоптера (не знам как се наричат) и това беше. Нямаше го патриотичното военно присъствие, което добавяше щипка сериозност към цялата глупотевина. Военните тук бяха леко окарикатурени, което не е лошо разбира се, защото вече ми се повръща от американски патриотизъм на талази. Все пак към края не се мина без надъхваща реч и веещ се раздран американски флаг, на фона на потрощения град.
Края разбира се е щастлив, но няма да го спойлвам – гледайте филма, въпреки че от трите епизода е най-слаб. Все пак си залужава да жертвате известно количество мозъчни клетки, но пак повтарям – на ГОЛЯМ екран.
Няма коментари:
Публикуване на коментар