Трудно се гледа япоснки филм, а още по-трудно се коментира. Въпреки това ще се опитам, пък каквото излезе...
"13 Убийци" е филм за самураи – това става ясно, още щом погледнете постера. А има ли самураи, има и клане, а има ли клане, аз съм на първия ред!
Режисьор на лентата е Такаши Мике, ама го казвам просто за информация, тъй като за първи път го чувам, въпреки че бърза справка в Imdb, разкрива, че човека е режисьор на на още три незнайни за мен филма, един от които е със заглавие Сам Ганг Уй!
Сюжета е доволно елементарен – феодална Япония, около 20 години преди края на ерата на шогунатите, някъде близо до Едо, живее някой си Маритсигу Матсудайра, който прекарва дните си в декапитиране на свои служители, изнасилване на жените им, рязане на крайници и стрелба с лък по жени и деца и то предимно от упор. Защо го прави всичко това не можах точно да схвана, но явно на народеца там им писна, особено на дъртия самурай Шинзаемон Шимада, който в един момент реши, че повече така не може, особено като видя последната жертва на лудия Маритсигу – жена, останала само по торс, която с четка в уста написа (‘щото пича и беше резнал и езика) – Total Massacre!
Натам нещата поемат по утъпкан самурайски път – Шинзаемон започва да наема главорези, като гледа да запълни бройката 13, по неясни за мен причини. Кастинга на ронините е попретупан, за да не могат такива като мен да обвинят режисьора, че преписва от Куросава. И така, главорезите, начело с Шинзаемон се събират и устройват засада в някакво планиснко селце, откъдето се очаква да мине ескорта на злия Маритсигу. Изненадата обаче идва от новината, че вместо с обичайните 70 човека ескорт, Маритсигу този път е тръгнал с 200 негодяй, и сами се сещате, че на нашите 13 психопата, това ще им дойде леко нанангорно. Но, дълга си е дълг, а какво е самурай без дълг и чест.
В общи линии филма е мислено разделен на две – 1 час набиране на доброволци, плюс пряка реч и поклони, и 1 час зверско клане. А клането си го бива! Мдааа! Напълни ми душата за седмици напред. Отдавна не бях гледал почти едночасова сеч. 13-те побъркани типове, бяха заложили из цялото селце хитроумни бамбукови капани, като по този начина успяваха да разделят и объркат силите на психясалия Маритсигу. Бойните сцени са заснети много добре, да не кажа перфектно. Направи ми впечатление, че по време на кланицата отсъстваше каквато и да е музика. Чува се само пъшкане, крясъци и звуци от разсечена с меч плът – красота!
Финала е предвидим, като изгряващо слънце, но това няма значение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар