Няма как да не се спра на този филм, уважаеми колеги, предполагам повечето от вас, вече сте го гледали, а ако не сте го гледали, поне сте чували за Великото Предсказание На Вехтите Маи, за края на света – а именно 20.12.2012. Какво ли не прочетох по този въпрос – то не беше подредба на планети в осева линия, то не бяха соларни ерупции, то не бяха свръхнови звезди и т.н. Общо взето нищо ново под Слънцето, с две думи – предсказания за Апокалипсис е имало, има и винаги ще има до момента, в който по света крачат достатъчно простаци, които да вярват. А има ли вярващи, има и религия, има ли религия – има контрол, има ли контрол – има власт. Има ли власт .... е по-натам не ми се разсъждава, че се отклонявам от темата.
Да се върнем на филма. Накратко казано – това е филм, който не трябва да бъде скопяван на домашния компютър, колкото и мега-як 22 инчов монитор да имате. Този филм се гледа на кино. Точка. Ефектите са умопомрачителни – и като изпълнение, и като детайлност, и като мащабност. Все си мисля, че след The Day After Tomorrow на същия режисьор съм се нагледал на мега вълни, обаче настоящата лента ме опроверга категорично. Предполагам знаете, че режисьора и на двата апокалипсиса е Роланд Емерих – човека, който обича да троши американски символи, може би заради нацистките си прадеди. В предишния филм, каре торнада изпотрошиха ЛА + Свещенните букви ХОЛИВУД, тука обаче прошка няма! Ставаме свидетели на най-бруталното земетресение показвано някога на екран. Къщи пропадат, небостъргачи се сриват върху клетите американски глави, цели парчета от континенталната плоча се надигат, отваряйки бездни от лава. И на фона на всичко това имаме бясно препускаща черна лимузина с Джон Кюсак вътре, барабар с бившата си жена, двете си деца и настоящия любовник-конкурент.
И тука започват простотиите колеги. Кой болен мозък избра точно Кюсак за тази роля, или той просто е пуснал дебели връзки няма как да разберем, но истината е, че през цялото време това човече неимоверно много ме дразнеше, без конкретна причина. Кюсак е писател с един-едничък роман зад гърба си, който е толкова отдаден на написването именно на тоя роман, че загубва семейството си в името на изкуството. Заместителя разбира се е лекар, който използва всеки удобен случай да докаже на съпругата какво парче лайно е Кюсак, справяйки се доста успешно. Съпругата пък, както винаги е раздвоена между бившия и настоящия, и така ние зрителите, отишли да гледаме един катаклизмичен филм, биваме неусетно въведени в плитка сапунка, удавена в клишета, която се навира в очите през целия филм, изхода от която е пределно ясен на 2та минута – лекаря ще загине геройски, оставяйки възможност на писателя-неудачник да осъзнае ценното в живота и да си върне семейното огнище.
Естествено това не е основната драматична нишка в суперпродукцията – не, филма е мащабен, все пак света загива "Такъв Какъвто Го Познаваме", и затова трябва да бъдем запознати с личните трагедии на рандом на брой персонажи по цялото земно кълбо.
Имаме учен индиец-откривател на причината за Армагедона, гадно прецакан в последния момент, но въпреки това намиращ време да се обади по телефона, за да ни каже сбогом. Интересно как, при прииждаща няколко километра висока цунами вълна, мобилните телефони все още имат покритие, но ще оставя това да го обясни някой специалист от М-тел, Глобул или може би Вивател. Факт е, че учения се обади и си каза каквото имаше да каже.
Най-ми хареса ролята на лудия отшелник Уди Харелсън, който предсказа всичко това в блога си, и киселите краставички му се услаждаха като люто на пияница. Не че изпълнението му е кой знае какво, но поне не се вземаше насериозно, за разлика от Кюсак, който успя дори да надбяга пирокластичен поток в Йелоустоун. Само за сведение – пирокластични потоци се образуват при мащабно изригване – това е каменна лавина, с температура няколкостотин градуса, която се движи с около 300-400 км/час. Нашият герой обаче, успя да избяга първо с каравана а после с малък самолет, на който се метна в движение! Не е зле за писателче а
В ролята на Американския президент имаме познатия на всички негър – Дани Глоувър. Явно Емерих се опитва да бъде актуален. Все пак 2012 е догодина, а на Обама мандата май тогава свършва - не знам точно. Президента пък има дъшеря, която дори след като баща й е прегазен от самолетоносач в градинката пред Белия дом, не се спира да хвърля закачливи погледи на младия учен, съобщил пръв за всичко това. Така де – гледаме напред, тук няма място за самосъжаление – трябва да опазим вида! Изобщо ролята на Глоувър е една от най-слабите му. Ясно е, че сме свикнали да го гледаме как играе глупак (Смъртоносно оръжие), ама тука глупак + президент - е много ми дойде.
Идва момент, в който Кюсак и сие, барабар с руски милиардер и неговата държанка разбират, че някъде в Хималаите са построени огромни кораби – ноеви ковчези, като за тях се класират само хора с дебели пачки – разбирайте мафиоти и политици. Руснака разбира се е точно мафиот, купил билет за себе си и двете си дебилни деца. Естествено се натъкваме на поредното клише - преди падането на Стената руснаците в американските филми бяха лоши комунисти, сега са лоши мафиоти, но какво да се прави.
Групата се отправя към спасението на борда на един Антонов, който напуска в последния момент потъващия ЛА. И тук идва един от най-глупавите за мен моменти във филма. Горивото се оказва недостатъчно, и е ясно, че трябва да кацнат в Индийския океан на около 300 км от целта. Каква е общата изненада обаче, когато се оказва, че сушата се е преместила с цели 1500 км! Невероятно наистина какво може природата. Браво момчета – спасени сме! Някой да ми обясни обаче, какво се случва с всичко по сушата нали, при такова солидно линейно движение, и как спасителните ноеви кораби, намиращи се на същата тази придвижила се навътре в океана суша, оцеляха? Загадка! В последсвтие става ясно, че видите ли, тавана на пещерата над един от корабите е леко хлътнал от този катаклизъм.
И така, огромния самолет се приземява по корем на Хималайско било, равно като тепсия, а нашите герои изскачат от него на борда на последен модел луксозна лимузина.
Следват поредица от просташки сцени на саможертви, и напрегнати драматизми, имащи за цел да накрат зрителите да хванат мазоли от стискане на палци. Разбира се, спасението не минава без задължителната реч, колко трябва да сме хуманни и т.н, както и с няколко „инфарктни” момента, особено като баш американския кораб се блъска в Еверест. В една от финалните сцени, Емерих дори успява да потроши Еър Форс 1, като ефектно го запокитва върху един от корабите-майки. Последния американски символ падна пред мощта на природата!
Ами това е колеги – филма е дъвка за окото и отрова за мозъчните клетки. Тъпото е, че повечето от девастациите вече ги бях гледал предварително по трейлъри, оше преди филма, и после в салона не видях нещо кой-знае колко по-ново. Като цяло обаче, въпреки съшития с груб канап сюжет, филма става за гледане. Някои от сцените наистина са перфектни в техническо отношение, а звука кърти фаянс както е модерно да се казва в последно време.
Имайки предвид еволюирането на разрушенията във филмите на Емерих, предполагам, че в следващия си проект, няма да се задоволи само със земята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар