Филма започва доволно клиширано – Нейтън е бивш капитан от армията на САЩ, който е особено ефективен в асасинирането предимно на майки и деца с индианско потекло. Заварваме го да участва в някакъв евтин цирк, където обяснява на жадните за зрелища тълпи какво може пушката Уинчестер, като им стреля над главите! (ОМГ). Вследствие на гузната си съвест обаче, през повечето време е пиян като мотика, и комуникацията с него се осъществява на едносрично ниво.
Един слънчев ден обаче, група японци му отправят неустоимо предложение: да замине за страната на изгряващото слънце, с цел да обучи армията им да се бие с огнестрелни оръжия, тък като от няколко години местен злодей Кацумото (Кен Уатанабе) е вдигнал бунт и по техните думи – коли и беси. Защо от всички възможни офицери със славно минало, с които разполага САЩ, японците се спряха точно на този деградирал тип, лично за мен остава загадка, но явно богатата филмова кариера на Круз е натежала в случая.
След клиширана сцена на отрицание (намерете си друг), Нейтън се качва на кораба с бутилка в джоба, револвер в сандъка и речник на чуждите думи в ръка, готов за нови приключения...
Още със стъпването си на японска земя, става ясно, че наличната японска армия е гола-вода, и нашия герой ще трябва да впрегне всичките си бойни и педагогически умения да направи от бойците нещо различно от пушечно месо. В случая термина „пушечно месо” е неподходящ, тъй като бунтовните самураи се бият основно с мечове и стрели, като това е натъртено неколкократно във филма.
За играта на Том Круз мисля да не казвам нищо. Все пак е добър актьор, с опит зад гърба си и даде от себе си каквото трябваше да даде. Още повече, че тази роля е следващия му генерален опит за Оскар, след Джери Магуайър, няколко години по-рано, когато се размина на косъм. Доколкото знам, за да се слее по-добре с героя си е посещавал тренировки по кендо и т.н. Апропо - това е един ог големите плюсове на Американското кино – техническата част се изпипва перфектно, и Круз стои убедително с меч в ръка.
И така, капитан Олгрийн се заема сериозно със задачата си на инструктор, като дори прави малоумна демонстрация колко неподготвени са японските кадети. В просташки преекспонирана сцена, той кара произволен редник да се опита да го уцели от 10 метра с пушка, като обещава да не мърда!!! Редника разбира се пропуска, и как иначе, нали щеше да има абсурден финал в 20тата минута, ако Круз беше получил куршум в тиквата. Как пък не направиха някой такъв филм с неочакван обрат – в 15тата минута примерно, главния герой да бъде убит от нелеп инцидент (както често се случва в живота), и задачата му да се поеме от някой друг...
След убедителната демонстрация, и с поглед тип „С мене не се ебавайте”, Круз налага своя методика на обучение, въпреки обречената на провал кауза. Идва момента на битка с бунтовниците в една рехава горичка, където тезата на капитана е доказана убедително – всички са брутално изклани, а самия капитан пленен. Сцената с пленяването му също заслужава внимание – останал без патрони, но въоръжен със знаме, чиято дръжка ползва като копие, Круз успява да задържи на разстояние 5-6 самураи, чиято основна цел в живота е убиването именно на такива като него. С това си действие той успява да впечтали лидера Кацумото, който виждайки в него олицетворение на тигър, пощадява живота му...
Започва период на пленничество за нашия герой. Тук е мястото да кажа някой суперлатив за Кен Уатанабе (Кацумото) и той е: супер! Много добро превъплащение. Кацумото за разлика от Нейтън е естествен и стои добре на мястото си. Съчетанието между безмилостен воин и изтънчен любител на поезията е добре миксирано, но това в никакъв случай не трябва да се приписва, като заслуга на режисьора!
Започва постепенно аклиматизиране на нашия герой към япоснкия бит и култура. На първо място трябва да се научи, че да влезеш в нечий дом, кален като прасе е груба селска проява. Второто, което усвоява е, че не е зле поне веднъж седмично да се изкъпеш, за да не вониш на коч. И третото е - изкуството на меча. Е как иначе! Изобщо Том Круз се оказва удвително възприемчив. В рамките на една зима (около 4 месеца) той успява да научи японски, да свали местна вдовица именно той е убил с дръжката на знамето (виж по-горе), както и да овладее меча на ниво майстор! Сцената когато беше пребит като куче от японския майстор на меча още веднъж дава да се разбере, че Круз е убер кораво копеле, с което не можеш да се бъзикаш. В типично американски стил, режисьора бърза да покаже какво е научил надараеният капитан при схватките с нинджите. Вследствие на усилени 3 месечни тренировки, нашего брата успява да се справи успешно с няколко нинджи, без значение, че това са най-елитните убийци в Япония дори и днес. Явно алкохола, съчетан с гузна съвест и магарешки инат са ключ към успеха на всяко едно поприще.
Но да се върнем на идеята на филма обаче: оказва се, че бунтовниците съвсем не са такива зверове, каквито биват изкарвани, а са просто хора, които искат да водят аграрно съществуване, отхвърляйки категорично западните нововъведения и привички в бита. Кацумото е близък с императора (бивш негов учител), който е представен от едно неориентирано момче, подвластно на интригите на двуличните си министри. В крайна сметка, напролет Круз е освободен и се нагърбва с мисията да намери дипломатическо разрешение на конфликта. Кацумото дори се явява в местния „парламент” с опит да бъде изслушан, но бива подло предаден и хвърлен в затвора. Междувременно група местни главорези се пробват да декапитират Круз, при което следва безмозъчна сцена на тяхното брутално посичане от същия. Не мога да не коментирам тази сцена по-подробно, защото точно тя тотално ме разсмя и същевременно отврати от филма. Значи какво се случва: посред нощ Круз е наобиколен от 4-5ма въоръжени с мечове главорези, чието единствено желание, е да го разфасоват както се полага. Нашият капитан е без оръжие. Въпреки това, с няколко бързи, снимани от близък план движения, той се сдобива с оръжието на един от похитителите си, и успява да ги изтреби като хлебарки за има-няма 10 секунди. Дотук добре. Да допуснем, че е много добър с меча нали – все пак 4 месеца живее с орлите и само това прави. Следва близък план на замислената му физиономия и пак повторение на същата сцена на забавен каданс. Да видим как точно стана всичко! Добре бе, ама това не е мач на плейофите мамка му. Няма нужда! Още повече, че не видяхме кой знае какво, а просто съвкупност от заучени с репетиции движения, които нямат нищо общо с изкуството на самурайския бой. Сцената напомня (а можи би от там е изплагиатствана) на "Седемте самураи" на Куросава – момента на двубоя, когато търсеха самураи-доброволци да пазят селото от лошите. Но там Куросава нарочно снима два пъти подред една и съща сцена (без каданс), с цел наистина да видим движението, защото всичко става наистина много бързо, докато тук това е просто рекламно клипче, което добре се вписва в трейлъра...
Нататък вече нещата са ясни, Кацумото бива героично освободен, кап. Нейтън се присъединява към него, съпричастен на драмата му, и така назрява момента на финалната битка във филма. Старите традиции и порядки – срешу западната отрова. Шепа смели мъже, срещу пълчища врагове. Круз като особено вещ в мащабните бойни действия бързо съставя план, как точно да се даде порядъчен отпор на пушки и артилерия с коне, мечове и викове ура. Нищо че Кацумото е именно учител по бойни изкуства - той просто не разбира от тия работи
Самата битка е режисирана невероятно зле. Хореографията на бойната тактика е супер малоумна и неправдоподобна. Лошите дават предупредителен залп с артилерията, след което оставят бунтовниците да се изтеглят зад близкия хълм, където да устроят подходяща засада за клане от упор! След което, лошите настъпват, радвайки се на лесно спечелената победа, при условие, че и на олигофрен е ясно, че ги чака нещо недобро. Не ми е ясно, защо при толкова много милиони, похарчени за подобна продукция, не се отдели някой лев за наемане на експерт по военна тактика и стратегия, за да не се излага режисьора като кифладжия. Отделни елементи от самата битка като разсичането на две на пушка от самия Круз няма да коментирам...
Следва финална трогателна атака. Круз, Кацумото и няколко ветерана се впускат отчаяно към картечниците (Гатлинг) и оръдията, стараейки се да умрат с чест. Разбира се всички второстепенни персонажи за отстреляни като патици на стрелбище, с изключение на главните герои в този епос. И тук идва черешката на тортата – в случая – коричката на бозата – Круз оживява колеги!!! Въпреки множеството огнестрелни рани по целия торс, и съмнителната медицина по онова време, нашият корав капитан, леко накуцвайки, но с неутешим пламък в очите, се явява пред императора, носейки му меча на Кацумото.
( а как го допускат до императора с меч, оставям на по-умните от мен да преценят). След което се отдава на селска идилия в планините с вдовицата на убития от него воин...
Ами това е в общи линии филма. Позволих си да го разкажа целия, защото е старичък вече, и повечето хора са го гледали. Да не говорим, че за средно интелигентен киноман като мен, нещата са ясни още на 5-тата минута и всичко останало са просто детайли. Филма долколкото си спомням имаше 5 номаинации за Оскар и не взе нито един (може и да греша). Беше издухан от Властелина – Завръщането на краля.
Лично за мен, заслужава Златна малинка! Скъпа мелодрама, заснета в екзотична Япония, плюс любимеца на куцо и сакато Том Круз, не е рецепта за небивал успех.
Филма е гледаем точно един път – колкото да разбереш, че няма смисъл да го гледаш отново, защото няма нищо в него, което да си заслужава повторно гледане. И за да може разбира се, да се напише подобен анализ
Това е страхотна новина в живота ми, благодарение на д -р Огундел, той е страхотен човек, който върна бившия ми съпруг за мен в рамките на 24 часа със своите магии, този човек е истински и мощен заклинател, ако имате нужда от помощ, съветвам можете да се свържете с него на неговия WhatsApp: +27638836445.
ОтговорИзтриване