Размяната

Често ми се случва да обядвам в Сити Център МОЛ, непосредствено до рекламните екрани на киното и това ми дава възможност да се насладя на някой-друг трейлър, докато ям. Така се случи и с този филм – мярнах Дженифър Анистън в поредица от обещаващо смешни случки, в типично неин стил на гримасничене, така добре познат ми от „Приятели” и си казах: някой ден може и да се прежаля да гледам романтична комедия, ей така за статистиката, пък и да видя как изглежда Анистън на 40.
И така преди няколко дни, браузвайки из замундските дебри се натъкнах на същия този филм – The Switch, или по нашенски – „Размяната”. По принцип съм фен на жанра „романтична комедия”, толкова, колкото циганин на Траш метъл, но както споменах по-горе, навремето „Приятели” ми беше забавен, а в Дженифър Анистън все още има хляб.
И така сюжета:
Имаме позавяхваща вече мадама Каси (Анистън) и нейния платоничен приятел Уоли (Джейсън Бейтман), които се познават от времето, когато нафтата беше стотинки. Уоли пък има собствен полу-хомо колега и приятел Леонард (Джеф Голдблум), който е нещо като негов ментор по въпросите за жените над 40. Каси пък има приятелка Деби (Жулиет Луис), чиято роля аз лично не разбрах във филма, освен отвреме на време да показва в близък план амортизиранта си физиономия, така че да можем да видим, как няма нищо общо с тинейджърката от „Родени убийци”.
И така, един слънчев ден в Ню Йорк, докато пийват кафенце в кварталното кръчме, Каси съобщава на Уоли, че иска да си има бебе! О! Ха сега де! Уоли е потресен, един вид – как е възможно това, за какво ти е бебе, всичко си е толкова добре както си е сега. И като капак на всичко, Каси иска бебе от Донор, и то не анонимен такъв, а някой, който тя да избере, за да може един ден, когато проектодетето попита кой е тате, да може категорично да посочи с пръст. Сами се сещате уважаеми колеги, че Уоли започва да ревнува, но разбира се прикрива това подло чувство под безумен водопад от глупости с цел да разколебае вековната си приятелка от нещо толкова глупаво, и лекинко да намекне, че като става въпрос за осеменяване и т.н., може и той да помогне – мъже сме все пак – ха ха. Каси обаче остава глуха на невербалните му напъни и дори когато той по изключително неадекватен начин казва на глас, че би помогнал в името на вечната дружба, получава гримасопоглед, пълен с насмешка. Ти? Хах!
И така колелото се завърта, Каси пуска обява, че търси донор, намира някакъв висок, рус полуариец Роланд (Патрик Уилсън), който няма нищо против да помогне в тежък момент, въпреки, че е женен. Разбира се това са отношения, които ние с нашия изостанал балкански манталитет няма как да разберем, и затова просто ги приемаме за даденост. Каси свиква осеменително парти, на който са поканени всички нейни познати плюс Уоли, за да полеят деня на зачеването... Последният, се запознава с Донора и е зашеметен както от дървесната му визия, така и от селскостопанската харизма, която се излъчва на талази от него. Опитва се да проведе последен разговор тип „НедейДаНеСъжалявашНякойДен” с Каси, но след нейната категоричност, не му остава нищо друго, освен да се напие като свиня, след което в тоалетната се натъква (няма да повярвате) на бурканче с вече готова донорска сперма, чакаща да бъде употребена по предназначение. И така нашият герой без да иска разлива скъпоценната течност и в пристъп на безизходица, решава да възстанови липсата със своета собствена, за да поправи белята...
От този момент нататък филма поема по добре трамбования път на клишето, поднасяйки ни една след друга изтъркани сцени на самосъжаление от страна на Уоли, след като приятелката на живота му заминава да отгледа детето на село при дядо. Минават седем дълги години, през които двамата кореспондират само софтуерно, и не щеш ли на седмата година, Каси получава неустоимо предложение за работа в Голямата ябълка. Явно е много ценен кадър, след като работодателя й отпуска 7 години майчинство без проблем, особено в САЩ, но както споменах по-горе, ние не ги разбираме тези неща. Естествено и пиян полуидиот би се досетил, че е време Уоли да се срещне със задочния си син, и да видим какви ще ги дъвче, когато Каси разбере що за дивотия е направил и кой е таткото. Каси от своя страна има намерение да намери арийското дърво – донор и да го запознае със сина си??? (Що за извратенизъм по дяволите). Междувременно русия левент (донора) се е развел с благоверната си поради незнайни причини и точно в момента е в seek and fuck режим. Заварката между Каси и него се получава след има-няма 2-3 тъпи реплики, и така Уоли е задочно назначен за нещо като бавачка на малкия калпазанин.
Както може би вече се досещате, хлапето е наследило повечето от дебилните черти на Уоли, които ни биват показани с методична последователност чрез умилителни сценки на баща и син тугедър. Феноменалното е, че виновника за цялата драма Уоли, няма грам спомен от пиянската си изцепка преди 7 години, и сблъсквайки се с плашещите признаци у малкия на собствените си дебилни маниери, решава да посети хомодружката си Роланд, за да го пита WTF става тука бе! Роланд му обяснява как точно след партито е бил биян като гъз и му е наговорил куп глупотевини, и след като чува всичко това, на Уоли му просветва къде е ключа от мазето и хуква да дири бащинските си права.
Следва мелодраматична ключова сцена, в която Уоли намира сили в себе си (въпреки че и чеп за зеле не става от него), и се обяснява публично в любов и грях на възлюбената си от 13+ години. Следва клиширан шамар и 2 мин за размисъл, които аз лично ползвах да се изпикая.
Енда е хепи по тривиален начин, семейната комедийка е изпълнила целта си и всички са доволни. А аз обиден, угасих телевизора и отидих да си лягам...
Извод: по-добре изгледайте някой сезон на „Приятели”.