Мисия Лондон

Уважаеми колеги, най-после и аз се престраших да гледам най-новия български шедьовър „Мисия Лондон”. Дълго мислих дали да се занимавам изобщо, даже по едно време се бях засилил да дам 15 лв за оригиналното ДВД, но някакъв вътрешен глас ми нашепна „недей”. И беше прав...
Намерих възможно най-читавия DVD-rip и с купа пуканки в скута седнах пред телевизора....
Още от първите кадри стана ясно, че няма да мога да си ям пуканките. Както си е по стара бълграска традиция, озвучаването на филма беше на ниво първокурсник студент-озвучител, ако има изобщо такава специалност. Диалозите бяха измамно тихи и когато леекинко побутнах волумето за да чуя все пак за какво се разказва в произведението, гръмва някое парче на Дейвид Бауи с категоричност, достойна за по-сериозна цел. След няколко опита да постигна някакъв баланс между безумната денивалция на говор и музика, взех кардинално решение и си сложих слушалки. Поне да мъча само себе си...

Но да оставим настрана техническите неудобства и да хванем както се казва бика за рогата. Честно казано писна ми от пропагандиране на българска простащина! Налаганият до болка вече Бай-Ганьовски имидж по целия свят, вече е по-изтъркан от летни гуми на москвич 86-ти набор. Достатъчно ми е селянията в реалния живот, за да отида да я гледам на голям екран. Съжалявам, но това не е моето разбиране за семеен филм, който да обсъждаме после дни наред. Какво да обсъждаме? Как потен селянин с потник коли патки, (Любо Нейков), или как полупроститутката (Ани Пападополу) се чуди как да заработи някой лев в чужбината? За какви лафове става дума тук колеги? Хумора беше на земеделско ниво с кански напъни да се подражава на филми като Гепи и Две димящи дула. Е да, но Митовски не е Гай Ричи и ням как да бъде. „Ей ся си еба майката” – супер оригинално, за пръв път го чувам и се сцепих от смях, както и “Nice a” на Коцето Кълката не мисля, че сме го измислили ние, колкото и да ни се вменява това. Конкретно “Nice-a” е аграрен опит за смешно побългаряване на англисйки израз, с тази разлика, че този израз съм го срещал многократно по Дискавъри примерно, и е отдавна разпространен отвъд океана. Напъните на Ани Пападопуло да говори отракан английски са меко казано смехотворни, както и тези на Павел Чернев да говори руски. Тук е мястото да отбележа пак една характерна черта на българското кино – понеже не се знае след колко 10+ години Г-н Митовски ше събере бюджет и желание за следващ проект, дай да наблъскаме тука каквото се сетим. Имаме политика, курва, мафия, далавери, македонски въпрос (диалога за баницата) и щипка високи технологии представени по дърводелски начин. За да е пълен екзотичния кастинг, успяваме да зърнем светила като изрусената пача Андреа и Цецо-Елвиса.
Интересно е да се наблюдава играта на британските актьори обаче. Имаме Алан Форд от „Гепи” и Томас Арана от „Гладиатор” И добре, че са те за да спасят половината филм от грозен провал. Нагледна демонстрация на непригодността на театрален актьор в седмото изкуство. Една от репликите на Алан Форд (тухлата) по повод сандвичите е лек намек и към българското кино – имате още мноооого да учите.
Не искам а и нямам време да анализирам сцена по сцена, а и няма смисъл. Искам да завърша и с няколко добри думи: на фона на Ново-телевизионната помия като Стъклен дом, Стъклена река и прочее стъклени простотии, филма е гледаем. Няма как да не го сравня и с касовия разбивач отпреди 2 години Дзифт, който едвам изтърпях и след като свърши, хванах ДВД-то и го захвърлих възможно най-далече. Но все още е на светлинни години от филм, на който бих завел семейството си. Всъчшност какви изводи би си направило едно дете, гледайки този шедьовър? Че е добре да си простак или проститутка и това е начина да успееш навън ли? Митовски дори успя да се изгаври с прабългарското ни минало с гротесктния балет, с който се опита да впечатли клонинга на Елизабет 2. Просто хумора е в стил Къци Вапцаров – дебелашки и тъп.
Обещах да завърша с хубави думи ама пак се увлякох – съжалявам. Все пак, който не е гледал филма – нека го гледа. Не че има какво да се научи, но поне за обща култура.