13 Assassins

Трудно се гледа япоснки филм, а още по-трудно се коментира. Въпреки това ще се опитам, пък каквото излезе...
"13 Убийци" е филм за самураи – това става ясно, още щом погледнете постера. А има ли самураи, има и клане, а има ли клане, аз съм на първия ред!
Режисьор на лентата е Такаши Мике, ама го казвам просто за информация, тъй като за първи път го чувам, въпреки че бърза справка в Imdb, разкрива, че човека е режисьор на на още три незнайни за мен филма, един от които е със заглавие Сам Ганг Уй!

Сюжета е доволно елементарен – феодална Япония, около 20 години преди края на ерата на шогунатите, някъде близо до Едо, живее някой си Маритсигу Матсудайра, който прекарва дните си в декапитиране на свои служители, изнасилване на жените им, рязане на крайници и стрелба с лък по жени и деца и то предимно от упор. Защо го прави всичко това не можах точно да схвана, но явно на народеца там им писна, особено на дъртия самурай Шинзаемон Шимада, който в един момент реши, че повече така не може, особено като видя последната жертва на лудия Маритсигу – жена, останала само по торс, която с четка в уста написа (‘щото пича и беше резнал и езика) – Total Massacre!

Натам нещата поемат по утъпкан самурайски път – Шинзаемон започва да наема главорези, като гледа да запълни бройката 13, по неясни за мен причини. Кастинга на ронините е попретупан, за да не могат такива като мен да обвинят режисьора, че преписва от Куросава. И така, главорезите, начело с Шинзаемон се събират и устройват засада в някакво планиснко селце, откъдето се очаква да мине ескорта на злия Маритсигу. Изненадата обаче идва от новината, че вместо с обичайните 70 човека ескорт, Маритсигу този път е тръгнал с 200 негодяй, и сами се сещате, че на нашите 13 психопата, това ще им дойде леко нанангорно. Но, дълга си е дълг, а какво е самурай без дълг и чест.

В общи линии филма е мислено разделен на две – 1 час набиране на доброволци, плюс пряка реч и поклони, и 1 час зверско клане. А клането си го бива! Мдааа! Напълни ми душата за седмици напред. Отдавна не бях гледал почти едночасова сеч. 13-те побъркани типове, бяха заложили из цялото селце хитроумни бамбукови капани, като по този начина успяваха да разделят и объркат силите на психясалия Маритсигу. Бойните сцени са заснети много добре, да не кажа перфектно. Направи ми впечатление, че по време на кланицата отсъстваше каквато и да е музика. Чува се само пъшкане, крясъци и звуци от разсечена с меч плът – красота!
Финала е предвидим, като изгряващо слънце, но това няма значение.

Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 1 & 2

И така, вторият филм от „великата” четворка, набелязана за гледане в Арена, бе изгледан, и аз, като добро момче, сядам да напиша нещо като нескопосан анализ на видяното от мен.
Залата разбира се беше 13, мястото – Арена Младост. Вече обясних подробно защо точно там трябва да се гледат подобни епоси, но все пак искам да добавя, че този път звука надмина и трескавицата на последния Трансформерс. Имаше няколко момента, в които имах чувството че камара тухли ми си изсипва на главата под формата на мега баси, а някои високи честоти са в състояние да ти разгазират кока-колата и да ти претоплят пуканките.

Хари Потър и даровете на смъртта е последният (дали?) филм, от епичната поредица за деца и юноши, написана от Дж. К. Роулинг. Една единадесет годишна епопея приключи подобаващо, а 10 годишните деца порастнаха и станаха младежи с тлъсти банкови сметки, а покрай тях пък, се снимаха цяла плеяда британски актьори, на много от които този филм е лебедовата им песен в залязващите вече кариери. Няма лошо. Филма е хубав!
Искам да уточня, че не съм чел книгите с изключение на първата. Смело мога да заявя, че фила по нея, който е най-детски, е в пъти по-добър от книжния носител, което само по себе си е доста рядко срещано явление. Но тук няма да коментирам епизод по епизод, тъй като не разполагам с такова време и желание. Ще се спра на последната част, която според мен и най-си заслужава.

Сюжета:
Хари Потър 7.1 е леко скучновата и доста разводнена, което съм склонен да простя, тъй като тя си е нещо като прелюдия към версия 7.2.
Хари, Рон и Хърмаяни се телопртват из различни пейзажи (заснети майторски), търсещи поредния Хоркрутс (не знам дали така се казваше) – една джаджа, в която Волдемор е заключил част от злото си аз. Има седем такива предмета, и Хари е длъжен да ги почупи всичките, ако не иска да бъде отнесен като японско крайбрежие от цунами, при срещата си с Волдемор фейс-ту-фейс. Въпросната джаджа е медальон, който триото се опитва да унищожи, разнасяйки го из тучни шотландски ливади, и забележете - който го носи на врата, става доста зъл и необщителен. (нещо познато?) Заемката от Властелина вади очите, но ако Хари е Фродо, а Рон е Сам, тогава Хърмаяни коя е?
Както и да е - епизод 7.1. е режисиран с вещина и заснет с още по-голяма такава. За разлика то предишните епизоди, където преобладаваше детското, тука няма вече място за лигавщини. Атмосферата е мрачна и готическа, героите са порастнали и са вече поочукани от живота си на магьосници. С две думи, ако мислите да заведете дете под 10 на последните два епизода, по-добре изчакайте да стане на 12. Ефирната безнаказаност, струяща от предишните серии я няма, и тука вече се мре! Доста подробните близки планове на грозната Волдеморска мутра, също не биха се отразили положително на детската психика, особено пък на кино, където към визията е добавен и покъртителен звук, достатъчен да ти разклати някой мъдрец.

Освен че трябва да изпочупи всички Хоркрукси, Хари трябва да намери и даровете на смъртта – три могъщи предемта, собственост на самата Смърт – наметало-невидимка, резорекшън паве и мега яка вълшебна пръчка, и то преди до тях да се докопа Волдемор, който не е никак прост и също усърдно ги търси, сещате се защо. Самата история за даровете на смъртта е умело вмъкната във филма под форма на анимация в стил 300, разказана от Хърмаяни с подходящ тембър и патос, като дори забелязах тънка ебавка с тийн-тъпнята Здрач:

Хърмаяани:
There were once three brothers who were traveling along a lonely,
winding road at twilight.“
Рон:
Midnight. Mom always said „midnight.“ But „twilight’s“ fine. Better, actually.
Ебавката разбира се е умело замаскирана под детска невинност.

По версия 7.2. няма да спойлвам от сюжета – нека бъде изненада, за който го гледа. Наяве излизат доста неща, останали в тайна за такива като мене, дето не са чели книгите. Ще кажа само няколко технически неща:
Ефекти – супер на ниво, с малки забележки.
Звук – вече казах – покъртителен.
Музика – познатата Хари Потър тема се появява чак на финалните надписи. Музиката е грамотно написана, добре подбрана, но за съжаление малко се прекалява с кресчендото в определени сцени. Няма нужда от толкова сила, за да се придаде драматизъм.
Актьорска игра – е тя си е като във всички филми. Това е приказка все пак, не очаквайте шекспирови изпълнения.
Операторско майсторство – много добре. Кадърно снимане – удоволствие за очния ми нерв. Лекото прекаляване с тъмните тонове е за сметка на много умело заснетите сцени.
3D – напоследък всеки касов филм започна да излиза в този идиотски формат – причините са ясни – да се вкарат повече хора в кината, че вече всеки има ДВД, и да вдигнат цената на билетчето. Досега съм гледал два читави филма на 3D, и този не е един от тях! За разлика от Трансформерса, тук 3D-то е гола вода почти в 90% от филма. Ще чакам излизането на оригинален ДВД носител, за да го гледам пак в къщи на спокойствие, за да мога да видя повече детайли.

До тук с хвалбите. Какво не ми хареса:

Най-не ми харесва, че стараейки се, да направи нещо оригинално и интересно, Роулинг краде на поразия мотиви от всякакви фентъзи романи. Канските режисьорски напъни пък за епичен финал са малко попресилени, без значение дали ще вкара бълващ огън дракон, приличащ на птеродактил, или орда великани-тролове размахващи криви аракхки. Заемките от Властелина са доста и наистина дразнят. Леко загатнатата тема за фашизма с агитационните материали за чиста мягьосническа раса, също не мисля, че са точно за този филм. Все пак филма е за деца, нали – приказка. Няма нужда да се бута вътре с лопатата всичкия боклук на 20-ти век.
А най-ме издразни, че епизод 7.2, беше с половин час по-кратък от всички предишни епизоди

Заключение:
С всичките си плюсове и минуси, поредицата за очилатия магьосник успя да се наложи, и успя да остави трайна следа в киното. Далеч по-стойностна е от пубер тъпня като Здрач, но трудно може да се мери с Властелина на пръстените. Просто една добра приказка, събрала в себе си мотиви от много други приказки, показана добре и направила доста деца щастливи. Филм, който горещо препоръчвам на всеки любител на фентъзито.

Transformers: Dark of the Moon

Най-после, дългоочакваната трета част на мегатрон-продукцията за биещи се космически тенекета, излезе на голям екран, и най-после аз намерих време, средства и сили да се позиционирам на втория ред в зала 13 на Арена Младост, поради липса на по-добри места. Преди да ахнете, че втори ред е мазохистично близо до екрана, и шанса да се превърне мозъка ви в чорба е голям, ще ви успокоя, че не е чак толкова зле, тъй като самата зала е доволно мащабна, а разстоянието от 1ви ред до екрана е колкото средностатически салон в квартално кино (то дали остааха такива...)
Малко техническа информация за залата: по принцип зали 13 и на двете софийски арени – Младост и Запад са сертифицирани по THX стандарта за звук и т.н., имат огромен 200 квадрата екран, и засега лично за мен, са най-доброто място в България, където може да се гледа филм с ефекти. Сумарната звукова мощност е около 27000 вата, което е достатъчно да пренареди ДНК-то на всеки запален киноман, и да докара опасна аритмия на чичковци над 50те.

И така филмът:
Предполагам, че повечето от вас са гледали поне една серия от сагата и знаят за какво иде реч, така че по сюжета няма смисъл да задълбавам. А и да се търси сюжет в подобна дандания е все едно да търсиш под вола теле. Но все пак накратко: с няколко псевдоисторически кадъра в увода на филма ни бе показано как мисията Аполо на Луната всъщност намира огромен космически кораб, превърнал се в купчина скраб от удара с нашия спътник. Нийл Армстронг и сие, за заклети лично от Дъ Президент Оф Дъ Юнайтед Стейтс да мълчат като риби по случая, и така това се превъща в най-пазената тайна на НАСА форевър. На кораба обаче се намира някой си Сентинел Прайм, който измислил някаква откачена система за телепортиране на материя от на майната си точка А, до на майната си точка Б във време-пространствения континиум, и именно тази джаджа злите десептикони търсят. Как точно се появи Сентинел Прайм, при условие, че в епизод 2 неколкократно ни се натърти, че Оптимус е последния от най-последните Прайми, остана загадка, но нека не задълбаваме чак толкоз, Както казах, сюжета не е най-силната страна на подобно произведение на кинематографичното изкуство. И така нещата се завъртат около този телепортатор - десептиконите го искат, автоботите не го дават. Следва железарско меле, от което хвърчат гайки, искри и скраб. Това е.

Главната човешка роля отново е поверена на Шая Лебоф (Сам Уитуики), който явно се оказа абониран за подобни тийн произведения, и общо взето не показа нищо ново с актьорската си игра. Както и в предишните два епизода Шая предимно бягаше и скачаше по декорите, за да не бъде смазан от вихрещите се железарии и монументалните ескплозии на забавен кадър в стил Майкъл Бей.
Мадамата тоя път обаче не е Меган Фокс, ами някаква манекенка с кодово име: Роузи Хънтингтън – Уайтли (това име за да го запомня, трябва да се запиша на йога). Защо я няма Мегаън Фокс ли – ами защото се оказа доста куха лейка, която реши че след едно навеждане по гол корем над двигателя на шевролет камаро, кариерата й в Холивуд й е в кърпа вързана. Момата си позволи да оприличи Майкъл Бей на Хитлер и то пред самия Стивън Спилбърг, за който и всяко хлапе знае, че е убер евреин. И така ролята й бе поверена на манекенката Роузи, която през първата половина на филма дефилира, а през втората бяга и гледа тъпо.
Джон Тортуро в ролята на агент Симънс успява до голяма степен да замаже положението откъм актьорска игра, въпреки че в този епизод, ролята му е обидно малка. Ново лице е също и Джон Малкович, който за пореден път доказа, че го бива да играе предимно психопат, а самата му роля, освен да ме накара да се засмея, аз лично не разбрах.
За кастинга толкова.

Да минем към ефектите, което е основното филма. С една дума – размазващи! 3D –то е на прилично ниво, достигащо това на Аватар. Звука е умопомрачаващ и след пърия половин час започваш да гледаш малко като гаджето на Уитуики в края на филма. Част от теб крещи стига, друга част обаче иска още...
Абе филма кефи! Тъп, но забавен! На няколко пъти се смях с глас. Филм, на който можете да отидете с агитка простаци и да си прекарате добре в остроумни коментари, хилене и свежи лафове, без да се притеснявате, че ше пречите на някого в салона, тъй като той просто няма да ви чуе. Имаше някакъв нов робот – сеизмотрон или нещо подобно, който дъфчеше сгради като гладен студент кифли и при всяка негова поява, стола ми започваше да се тресе като при излитане на Дискавъри. А да, щях за забравя – в този филм изпочупиха Чикаго за разнообразие. Явно на Ню Йорк и Лос Анджелис вече много им дойде.
Като фен на американска съвременна военна техника обаче бях разочарован, за разлика от преднте два филма. Показаха няколко хюита, плюс дузина самолето-хеликоптера (не знам как се наричат) и това беше. Нямаше го патриотичното военно присъствие, което добавяше щипка сериозност към цялата глупотевина. Военните тук бяха леко окарикатурени, което не е лошо разбира се, защото вече ми се повръща от американски патриотизъм на талази. Все пак към края не се мина без надъхваща реч и веещ се раздран американски флаг, на фона на потрощения град.
Края разбира се е щастлив, но няма да го спойлвам – гледайте филма, въпреки че от трите епизода е най-слаб. Все пак си залужава да жертвате известно количество мозъчни клетки, но пак повтарям – на ГОЛЯМ екран.