IMMORTALS

Напоследък, филмите базирани на гръцка митология се намножиха като педофили в католическа църква – знаем, че са много, но на никой не му пука особено. Първо беше „300”, после се появи малоумния „Сблъсъкът на Титаните”, после пък пубертетската недомислица „Пърси Джаксън”, а сега на дневен ред е Войната на Боговете, и то направо в шибаното три-дйе!
Отново гледаме полуголи гърци по гащи, на забавен каданс, на фона на бутафорни декори, сякаш извадени от реквизита на Малък градски театър – зад канала.
Режисьор на безумието е някакъв индиец, за който не съм чувал, вероятно и вие, а след гледане на филма, поне на това ще се зарадвате – че не сте чували за него.
Да си призная, очаквах това заглавие с интерес, тъй като „300” от преди години ми хареса, няма да си кривя душицата, въпреки явните хомо послания от тумба простаци по гащи. В 300 имаше някаква стилистика, за разлика от тук, където има само стъкмистика.
 Трейлърът на Immortals,  беше обещаващ, но за съжаление показва 90% от супер-мега-ефектите на филма, и в крайна сметка, гледането на самия филм не ме учуди с нищо ново.
Не можах да разбера защо по дяволите (по титаните, за да бъда в тон с филма), премиерата беше на 11.11.2011 – ама явно или съм много тъп, за да уловя скрития смисъл, или просто това е евтин маркетингов трик, асоциращ това безумие с някаква болна символика, лутаща се хаотично из режисьоркото междуушие на Тарсем Сингх.
Основният минус е, че индиецът прекалено набляга на визуалната част, за сметка на сюжета, който е изпълнен с дупки като софийска еднопосочна улица в краен квартал. Нещо като естествената блондинка – пленява ви на първо четене с визия, до момента,в  който не си отвори устата...
Сцените са неясни, хаотични, следват една след друга без всякаква логика, а героите са сухи, безлични и декламират периодично всяко свое действие, за да не го забравят.
И така за какво става въпрос:
Филма започва с някакъв философски цитат на Сократ, а щом филм започва с философски цитат, следва да очакваме убер философски неща, скрити между кадрите.
След това продължава с Митичен Глас зад кадър, който ни въвежда в действието, като ни обяснява, че ни предстои да гледаме как Титани ще се млатят с Богове , а шом един филм започва с Митичен Глас зад кадър, трябва да очакваме мега величествена епика.
Малко след това се запознаваме с местния дървар Тезей, който по бледи мои спомени трябваше да е ковач, но тука е показан като дървоцепач по незнайни причини. На фона на скалистото му село, много по-добре беше да е каменар – поне щеше да се върже с декора – но както и да е.
Младежът поддържа едипово-комплексни отношения с майка си, която е религиозна фанатичка, докато самият той е върл атеист, нищо че е обучаван от самият Зевс, в  облика на оръфан дъртак.
Идилията щеше да е пълна, ако не беше злият цар Хиперион (Мики Рурк), който иска да се докопа то митичният Лък на Епир, за да освободи Титаните, и по тоя начин да завладее каквото има да се завладява. В търсенето на лъка, Хиперион тараши село след село, като подлага мъжете на сеч а на жените на к*р, с изключение на майката на Тезей, която закла – голЕма грешка!
Младият дървар е пленен и заробен да мъкне камъни, но бива подпомогнат да избяга от супер секси Оракулка, която докосвайки го без да иска по коленцето по време на водопой, има видение как го чакат големи дела. Тезей успява да избяга, вдига бунт, организира пасмина несретници, намира турбо Лъка пак с помощта на Оракулката, но всъщност го използва само веднъж като хората – утрепва четирима лоши едновременно, но това го имаше на даже трейлъра. Повечето време го носеше през рамо, докато Хиперион не му го взе, за да счупи после една врата с него. Толкоз за убер Лъка...
Прочутата битка на Тезей с Минотавъра е представена супер нелепо – минотавър беше някаква бабанка с биволска маска от тел. Чак 5 мин след битката осъзнах, че това БЕШЕ Минотавъра и разбрах КОГО е убил Тезей....
Бойните сцени копират тези от 300, с тази разлика, че там се биеха в тесен проход, а тука в тесен коридор. Същите забавени удари, рисувана кръв и стилизирани мъжки тела по мускули. Не че нямаше пръснати глави и отрязани крайници, но всичко беше някак бутафорно и без особен смисъл.
Боговете барабар със Зевс бяха показани като хомо екип от Биг Брадър, който седи на небето, и гледа с интерес случващото се долу, а Титаните приличаха на катун побеснели цигани пред провинциално бюро по труда.
Единствено ми хареса Мики Рурк, и то не толкова ми хареса, колкото не ме разочарова много. Рурк е велик актьор, който напоследък се излага, но тук се изложи мааалко по-стилно. Някак с лекота изигра садистичния Хиперион, въпреки безумната маска с нокти, наложена му от болните дизайнери на филма.
Хенри Кавил (Тезайчо) през повечето време обикаляше като фитнес инструктор ортопедична зала, търсейки с поглед кого да набие.
Атина Палада е изиграна от Изабел Лукас – супер мацката от Трансформерс 2, дето искаше да изнасили оня смотаняка, като тука по-скоро дефилира като модел на Виктория сикрет, ръсейки някакви глупости, които така и не си направих труда да запомня.
Стивън Дорф пък играе Ставрос – пръв приятел на Тезеус, чиято роля така и не разбах, освен че подкрепи надъхващата предбиткова реч с подходяща маниашка гримаса.
Като заключение – не виждам наистина на кой би се харесала подобна псевдоисторическа дивотия, освен на някой 13-16 годишен пубер, който обича да гледа струпани на едно място голи мъже – а именно – гей порно.

HUGO

От бая време май не съм писал ревю на филм. Може би защото нямам време – не знам. А може би защото ефира е залят от такива бози, гледането на които ме пуска по опасния наклон на прогресивно затъпяване, в резултат на което имам сили единствено да изключа телевизора в малките часове на нощта...
Не че не следя какво излиза – следя, крада от съня си, но да ви кажа – последните месеци гледах такива малоумия, че направо не ми се хаби време да ги плюя. Ще взема да отбелязвам в един тефтер нещо като таблица с три колони: тъп, става, хубав и в даден момент ще я постна тук...
Гледах примерно Immortals – бая му се бях надъхал... ама айде да не се отклонявам много – него ще го оставя са по-натам като ми дойде музата и премине ефекта от настоящия шедьовър.
Да, добре прочетохте – шедьовър наистина този път е без кавички, защото филма наистина е такъв.
В последните години името Скорсезе и Леонардо Ди Каприо бяха символ на творческа симбиоза. Всъщност именно Скорсезе е причина да търпя Ди Каприо де, за някои може да е обратното – не знам. Този филм обаче е различен! Не знам как да го характеризирам дори. Става дума за едно момче, което поддържа часовниците на централната гара в Париж през 30-те години. Повече обаче няма да ви кажа, защото филма наистина е произведение на изкуството, и аз не искам, а и нямам право, да спойлвам моменти от сюжета, който меко казано е много интересен.
Намерете го, гледайте го на спокойствие и се насладете на визуалното и интелектуално съвършенство, което поднася Скорсезе, по един супер лек и непретенциозен начин. Такива филми рядко излизат, и затова не бива много да се коментират, а просто да се гледат.
Приятно гледане!