От бая време май не съм писал ревю на филм. Може би защото нямам време – не знам. А може би защото ефира е залят от такива бози, гледането на които ме пуска по опасния наклон на прогресивно затъпяване, в резултат на което имам сили единствено да изключа телевизора в малките часове на нощта...
Не че не следя какво излиза – следя, крада от съня си, но да ви кажа – последните месеци гледах такива малоумия, че направо не ми се хаби време да ги плюя. Ще взема да отбелязвам в един тефтер нещо като таблица с три колони: тъп, става, хубав и в даден момент ще я постна тук...
Гледах примерно Immortals – бая му се бях надъхал... ама айде да не се отклонявам много – него ще го оставя са по-натам като ми дойде музата и премине ефекта от настоящия шедьовър.
Да, добре прочетохте – шедьовър наистина този път е без кавички, защото филма наистина е такъв.
В последните години името Скорсезе и Леонардо Ди Каприо бяха символ на творческа симбиоза. Всъщност именно Скорсезе е причина да търпя Ди Каприо де, за някои може да е обратното – не знам. Този филм обаче е различен! Не знам как да го характеризирам дори. Става дума за едно момче, което поддържа часовниците на централната гара в Париж през 30-те години. Повече обаче няма да ви кажа, защото филма наистина е произведение на изкуството, и аз не искам, а и нямам право, да спойлвам моменти от сюжета, който меко казано е много интересен.
Намерете го, гледайте го на спокойствие и се насладете на визуалното и интелектуално съвършенство, което поднася Скорсезе, по един супер лек и непретенциозен начин. Такива филми рядко излизат, и затова не бива много да се коментират, а просто да се гледат.
Приятно гледане!
Няма коментари:
Публикуване на коментар