13 Assassins

Трудно се гледа япоснки филм, а още по-трудно се коментира. Въпреки това ще се опитам, пък каквото излезе...
"13 Убийци" е филм за самураи – това става ясно, още щом погледнете постера. А има ли самураи, има и клане, а има ли клане, аз съм на първия ред!
Режисьор на лентата е Такаши Мике, ама го казвам просто за информация, тъй като за първи път го чувам, въпреки че бърза справка в Imdb, разкрива, че човека е режисьор на на още три незнайни за мен филма, един от които е със заглавие Сам Ганг Уй!

Сюжета е доволно елементарен – феодална Япония, около 20 години преди края на ерата на шогунатите, някъде близо до Едо, живее някой си Маритсигу Матсудайра, който прекарва дните си в декапитиране на свои служители, изнасилване на жените им, рязане на крайници и стрелба с лък по жени и деца и то предимно от упор. Защо го прави всичко това не можах точно да схвана, но явно на народеца там им писна, особено на дъртия самурай Шинзаемон Шимада, който в един момент реши, че повече така не може, особено като видя последната жертва на лудия Маритсигу – жена, останала само по торс, която с четка в уста написа (‘щото пича и беше резнал и езика) – Total Massacre!

Натам нещата поемат по утъпкан самурайски път – Шинзаемон започва да наема главорези, като гледа да запълни бройката 13, по неясни за мен причини. Кастинга на ронините е попретупан, за да не могат такива като мен да обвинят режисьора, че преписва от Куросава. И така, главорезите, начело с Шинзаемон се събират и устройват засада в някакво планиснко селце, откъдето се очаква да мине ескорта на злия Маритсигу. Изненадата обаче идва от новината, че вместо с обичайните 70 човека ескорт, Маритсигу този път е тръгнал с 200 негодяй, и сами се сещате, че на нашите 13 психопата, това ще им дойде леко нанангорно. Но, дълга си е дълг, а какво е самурай без дълг и чест.

В общи линии филма е мислено разделен на две – 1 час набиране на доброволци, плюс пряка реч и поклони, и 1 час зверско клане. А клането си го бива! Мдааа! Напълни ми душата за седмици напред. Отдавна не бях гледал почти едночасова сеч. 13-те побъркани типове, бяха заложили из цялото селце хитроумни бамбукови капани, като по този начина успяваха да разделят и объркат силите на психясалия Маритсигу. Бойните сцени са заснети много добре, да не кажа перфектно. Направи ми впечатление, че по време на кланицата отсъстваше каквато и да е музика. Чува се само пъшкане, крясъци и звуци от разсечена с меч плът – красота!
Финала е предвидим, като изгряващо слънце, но това няма значение.

Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 1 & 2

И така, вторият филм от „великата” четворка, набелязана за гледане в Арена, бе изгледан, и аз, като добро момче, сядам да напиша нещо като нескопосан анализ на видяното от мен.
Залата разбира се беше 13, мястото – Арена Младост. Вече обясних подробно защо точно там трябва да се гледат подобни епоси, но все пак искам да добавя, че този път звука надмина и трескавицата на последния Трансформерс. Имаше няколко момента, в които имах чувството че камара тухли ми си изсипва на главата под формата на мега баси, а някои високи честоти са в състояние да ти разгазират кока-колата и да ти претоплят пуканките.

Хари Потър и даровете на смъртта е последният (дали?) филм, от епичната поредица за деца и юноши, написана от Дж. К. Роулинг. Една единадесет годишна епопея приключи подобаващо, а 10 годишните деца порастнаха и станаха младежи с тлъсти банкови сметки, а покрай тях пък, се снимаха цяла плеяда британски актьори, на много от които този филм е лебедовата им песен в залязващите вече кариери. Няма лошо. Филма е хубав!
Искам да уточня, че не съм чел книгите с изключение на първата. Смело мога да заявя, че фила по нея, който е най-детски, е в пъти по-добър от книжния носител, което само по себе си е доста рядко срещано явление. Но тук няма да коментирам епизод по епизод, тъй като не разполагам с такова време и желание. Ще се спра на последната част, която според мен и най-си заслужава.

Сюжета:
Хари Потър 7.1 е леко скучновата и доста разводнена, което съм склонен да простя, тъй като тя си е нещо като прелюдия към версия 7.2.
Хари, Рон и Хърмаяни се телопртват из различни пейзажи (заснети майторски), търсещи поредния Хоркрутс (не знам дали така се казваше) – една джаджа, в която Волдемор е заключил част от злото си аз. Има седем такива предмета, и Хари е длъжен да ги почупи всичките, ако не иска да бъде отнесен като японско крайбрежие от цунами, при срещата си с Волдемор фейс-ту-фейс. Въпросната джаджа е медальон, който триото се опитва да унищожи, разнасяйки го из тучни шотландски ливади, и забележете - който го носи на врата, става доста зъл и необщителен. (нещо познато?) Заемката от Властелина вади очите, но ако Хари е Фродо, а Рон е Сам, тогава Хърмаяни коя е?
Както и да е - епизод 7.1. е режисиран с вещина и заснет с още по-голяма такава. За разлика то предишните епизоди, където преобладаваше детското, тука няма вече място за лигавщини. Атмосферата е мрачна и готическа, героите са порастнали и са вече поочукани от живота си на магьосници. С две думи, ако мислите да заведете дете под 10 на последните два епизода, по-добре изчакайте да стане на 12. Ефирната безнаказаност, струяща от предишните серии я няма, и тука вече се мре! Доста подробните близки планове на грозната Волдеморска мутра, също не биха се отразили положително на детската психика, особено пък на кино, където към визията е добавен и покъртителен звук, достатъчен да ти разклати някой мъдрец.

Освен че трябва да изпочупи всички Хоркрукси, Хари трябва да намери и даровете на смъртта – три могъщи предемта, собственост на самата Смърт – наметало-невидимка, резорекшън паве и мега яка вълшебна пръчка, и то преди до тях да се докопа Волдемор, който не е никак прост и също усърдно ги търси, сещате се защо. Самата история за даровете на смъртта е умело вмъкната във филма под форма на анимация в стил 300, разказана от Хърмаяни с подходящ тембър и патос, като дори забелязах тънка ебавка с тийн-тъпнята Здрач:

Хърмаяани:
There were once three brothers who were traveling along a lonely,
winding road at twilight.“
Рон:
Midnight. Mom always said „midnight.“ But „twilight’s“ fine. Better, actually.
Ебавката разбира се е умело замаскирана под детска невинност.

По версия 7.2. няма да спойлвам от сюжета – нека бъде изненада, за който го гледа. Наяве излизат доста неща, останали в тайна за такива като мене, дето не са чели книгите. Ще кажа само няколко технически неща:
Ефекти – супер на ниво, с малки забележки.
Звук – вече казах – покъртителен.
Музика – познатата Хари Потър тема се появява чак на финалните надписи. Музиката е грамотно написана, добре подбрана, но за съжаление малко се прекалява с кресчендото в определени сцени. Няма нужда от толкова сила, за да се придаде драматизъм.
Актьорска игра – е тя си е като във всички филми. Това е приказка все пак, не очаквайте шекспирови изпълнения.
Операторско майсторство – много добре. Кадърно снимане – удоволствие за очния ми нерв. Лекото прекаляване с тъмните тонове е за сметка на много умело заснетите сцени.
3D – напоследък всеки касов филм започна да излиза в този идиотски формат – причините са ясни – да се вкарат повече хора в кината, че вече всеки има ДВД, и да вдигнат цената на билетчето. Досега съм гледал два читави филма на 3D, и този не е един от тях! За разлика от Трансформерса, тук 3D-то е гола вода почти в 90% от филма. Ще чакам излизането на оригинален ДВД носител, за да го гледам пак в къщи на спокойствие, за да мога да видя повече детайли.

До тук с хвалбите. Какво не ми хареса:

Най-не ми харесва, че стараейки се, да направи нещо оригинално и интересно, Роулинг краде на поразия мотиви от всякакви фентъзи романи. Канските режисьорски напъни пък за епичен финал са малко попресилени, без значение дали ще вкара бълващ огън дракон, приличащ на птеродактил, или орда великани-тролове размахващи криви аракхки. Заемките от Властелина са доста и наистина дразнят. Леко загатнатата тема за фашизма с агитационните материали за чиста мягьосническа раса, също не мисля, че са точно за този филм. Все пак филма е за деца, нали – приказка. Няма нужда да се бута вътре с лопатата всичкия боклук на 20-ти век.
А най-ме издразни, че епизод 7.2, беше с половин час по-кратък от всички предишни епизоди

Заключение:
С всичките си плюсове и минуси, поредицата за очилатия магьосник успя да се наложи, и успя да остави трайна следа в киното. Далеч по-стойностна е от пубер тъпня като Здрач, но трудно може да се мери с Властелина на пръстените. Просто една добра приказка, събрала в себе си мотиви от много други приказки, показана добре и направила доста деца щастливи. Филм, който горещо препоръчвам на всеки любител на фентъзито.

Transformers: Dark of the Moon

Най-после, дългоочакваната трета част на мегатрон-продукцията за биещи се космически тенекета, излезе на голям екран, и най-после аз намерих време, средства и сили да се позиционирам на втория ред в зала 13 на Арена Младост, поради липса на по-добри места. Преди да ахнете, че втори ред е мазохистично близо до екрана, и шанса да се превърне мозъка ви в чорба е голям, ще ви успокоя, че не е чак толкова зле, тъй като самата зала е доволно мащабна, а разстоянието от 1ви ред до екрана е колкото средностатически салон в квартално кино (то дали остааха такива...)
Малко техническа информация за залата: по принцип зали 13 и на двете софийски арени – Младост и Запад са сертифицирани по THX стандарта за звук и т.н., имат огромен 200 квадрата екран, и засега лично за мен, са най-доброто място в България, където може да се гледа филм с ефекти. Сумарната звукова мощност е около 27000 вата, което е достатъчно да пренареди ДНК-то на всеки запален киноман, и да докара опасна аритмия на чичковци над 50те.

И така филмът:
Предполагам, че повечето от вас са гледали поне една серия от сагата и знаят за какво иде реч, така че по сюжета няма смисъл да задълбавам. А и да се търси сюжет в подобна дандания е все едно да търсиш под вола теле. Но все пак накратко: с няколко псевдоисторически кадъра в увода на филма ни бе показано как мисията Аполо на Луната всъщност намира огромен космически кораб, превърнал се в купчина скраб от удара с нашия спътник. Нийл Армстронг и сие, за заклети лично от Дъ Президент Оф Дъ Юнайтед Стейтс да мълчат като риби по случая, и така това се превъща в най-пазената тайна на НАСА форевър. На кораба обаче се намира някой си Сентинел Прайм, който измислил някаква откачена система за телепортиране на материя от на майната си точка А, до на майната си точка Б във време-пространствения континиум, и именно тази джаджа злите десептикони търсят. Как точно се появи Сентинел Прайм, при условие, че в епизод 2 неколкократно ни се натърти, че Оптимус е последния от най-последните Прайми, остана загадка, но нека не задълбаваме чак толкоз, Както казах, сюжета не е най-силната страна на подобно произведение на кинематографичното изкуство. И така нещата се завъртат около този телепортатор - десептиконите го искат, автоботите не го дават. Следва железарско меле, от което хвърчат гайки, искри и скраб. Това е.

Главната човешка роля отново е поверена на Шая Лебоф (Сам Уитуики), който явно се оказа абониран за подобни тийн произведения, и общо взето не показа нищо ново с актьорската си игра. Както и в предишните два епизода Шая предимно бягаше и скачаше по декорите, за да не бъде смазан от вихрещите се железарии и монументалните ескплозии на забавен кадър в стил Майкъл Бей.
Мадамата тоя път обаче не е Меган Фокс, ами някаква манекенка с кодово име: Роузи Хънтингтън – Уайтли (това име за да го запомня, трябва да се запиша на йога). Защо я няма Мегаън Фокс ли – ами защото се оказа доста куха лейка, която реши че след едно навеждане по гол корем над двигателя на шевролет камаро, кариерата й в Холивуд й е в кърпа вързана. Момата си позволи да оприличи Майкъл Бей на Хитлер и то пред самия Стивън Спилбърг, за който и всяко хлапе знае, че е убер евреин. И така ролята й бе поверена на манекенката Роузи, която през първата половина на филма дефилира, а през втората бяга и гледа тъпо.
Джон Тортуро в ролята на агент Симънс успява до голяма степен да замаже положението откъм актьорска игра, въпреки че в този епизод, ролята му е обидно малка. Ново лице е също и Джон Малкович, който за пореден път доказа, че го бива да играе предимно психопат, а самата му роля, освен да ме накара да се засмея, аз лично не разбрах.
За кастинга толкова.

Да минем към ефектите, което е основното филма. С една дума – размазващи! 3D –то е на прилично ниво, достигащо това на Аватар. Звука е умопомрачаващ и след пърия половин час започваш да гледаш малко като гаджето на Уитуики в края на филма. Част от теб крещи стига, друга част обаче иска още...
Абе филма кефи! Тъп, но забавен! На няколко пъти се смях с глас. Филм, на който можете да отидете с агитка простаци и да си прекарате добре в остроумни коментари, хилене и свежи лафове, без да се притеснявате, че ше пречите на някого в салона, тъй като той просто няма да ви чуе. Имаше някакъв нов робот – сеизмотрон или нещо подобно, който дъфчеше сгради като гладен студент кифли и при всяка негова поява, стола ми започваше да се тресе като при излитане на Дискавъри. А да, щях за забравя – в този филм изпочупиха Чикаго за разнообразие. Явно на Ню Йорк и Лос Анджелис вече много им дойде.
Като фен на американска съвременна военна техника обаче бях разочарован, за разлика от преднте два филма. Показаха няколко хюита, плюс дузина самолето-хеликоптера (не знам как се наричат) и това беше. Нямаше го патриотичното военно присъствие, което добавяше щипка сериозност към цялата глупотевина. Военните тук бяха леко окарикатурени, което не е лошо разбира се, защото вече ми се повръща от американски патриотизъм на талази. Все пак към края не се мина без надъхваща реч и веещ се раздран американски флаг, на фона на потрощения град.
Края разбира се е щастлив, но няма да го спойлвам – гледайте филма, въпреки че от трите епизода е най-слаб. Все пак си залужава да жертвате известно количество мозъчни клетки, но пак повтарям – на ГОЛЯМ екран.

Game Of Thrones

И така, Сезон 1 мина и замина, а аз съм доволен и предоволен, като пенсионер на промоция в супермаркет. Успешното екранизиране на роман, който ми е държал съзнанието ангажирано години наред, винаги е будело в мен чувство на просташко самодоволство и удовлетворение. Така беше и преди години с Властелинът на пръстените, така беше и с екранизациите по Стивън Кинг (повечето за съжаление неуспешни), така очаквам да бъде и с Колелто на времето, за което дочух, че съшо предстои да бъде филмирано.

HBO се заеха с нелеката задача, да филмират роман, за който дори самия автор е казвал, че е нефилмируем. Ако някой още не знае за какво иде реч – Игра на тронове е Книга 1 от поредицата на Джордж Р.Р. Мартин – "Песен за огън и лед", от която до момента има издадени 4 книги на български, петата е написана и издадена засега на английски, след 6 годишно забавяне, а проекта е по принцип е за 7 книги. Дано Мартин доживее да ги напише, че като му гледам темповете...

В следващата стена текст, ще се опитам да направя паралел между книга и филм, стараейки се да бъда максимално обективен, въпреки, че ми е доста трудно, защото съм върл фен на всякакви баталии, особено ако са породени от хладни оръжия – мечове, брадви и други подобни инструменти. (Апропо, през август иде римейка на бате Конан мангала, сниман в БГ и то в 3D – надявам се вълчият ми апетит за кръв да бъде надлежно утолен)

"Песен за огън и лед" по принцип обра сума ти престижни международни награди за литература, което си беше учудващо, предвид безмилостния сюжет, нелимитираното ниво на насилие, както и убер перверзен секс, достатъчен да засрами всяка порнодрама. Интересното тук е, че Мартин за разлика от колегите си Толкин, Джордан, Ериксън, Сандерсън и т.н., не се впуска в измислен свят на елфи, джуджета и ходещи дървета, а създава просто една средновековна вселена в измислена от него среда, поръсена тук-там със щипки фентъзи елементи, ей така за вкус.
Книгите са брутални! Ама май вече го казах... Нищо – бутални са! Героите са пълнокръвни, добре обрисувани, детайлни, живи. Действията или бездействията им са понякога хаотични, понякога пресметливи, понякога смешни, понякога жестоки и нечовешки. Все едно наистина са хора, а не измислени персонажи. Тук „добър” и „лош” няма. Няма и главен и второстепенен, и нямам никаква сигурност какво ще стане с вашия любимец, ако не дай си боже имате такъв. Единственото ясно нещо, което мога да ви гарантирам е, че в даден момент, всеки един е възможно да бъде, заклан, удавен, разпран, набит на кол или брутално изнасилен и след това запален.
Точно тази неочакваност, дивашките обрати, парадирането на перверзни отношения и мръсни задкулисни игри, прави поредицата оригинална и нямаща нищо общо със стереотипите в жанра. Насилието е шокиращо, но не е безсмислено. Не се срамувам да си призная, че при първия ми прочит на поредицата, на няколко пъти ми се наложи да захвърлям книгата възможно най-далече, и да излизам на балкона пушейки и псувайки на ум.

Филма разбира се няма как да предаде цялото богатство на книгите, но все пак е заснет много умело. Няма да се впускам в изброяване на режисьори, актьори и прочее личен състав, защото са наистина много, а и всеки може да погледне в Imdb. Сценаристите са били надзиравани лично от Мартин, за което човека има едно голямо Евала от мен! Филма следва стъпка по стъпка книгата, като набляга на най-съществените неща, и успявайки а събере в няколкосекунден кадър, две-треи страници текст. Добър пример за това е заставката - анимиран птичи поглед над картата на Вестерос, като замъците са направени от часовникарски части, с тънък намек на сложните и задкулисни игри, които се намират под повърхността.
Всеки от актьорите се раздаде на прилично ниво (с малки изключения), музиката тепа рибата, а бойните сцени са заснети с вещина и доволно количество плискаща се кръв.
Даже на места баталията от книгите е поспестена, умишлено предполагам...
Масовите сцени за съжаление за доста зле. По принцип в първата книга няма кой знае какви масовки, но все пак 40 000 дотракска орда е представена от 30на мургави подобия на прабългари, яхнали съмнителни кончета. Колкото и да се снима под ъгъл и да се позлва небето за фон - личи си лиспата на добра масовка. Това е едно от нешата, които определно куцат във филма - статистите.
Но както е казано - не може и душата в рая, и к*** до края...

Игра на тронове не е филм за деца! Не е и за хора с лабилна нервна система! Това е филм за мислещата аудитория, филм за ценители, както и филм за простаци като мен, на които сеч им дай, и то повечко.
Игра на тронове” е сериал, който трябва да се гледа, защото показва една непоказвана страна на фентъзито, по начин, който няма да видите никъде другаде. Забравете за добрите и смели рицари от приказките, забравете и за непорочните принцеси, чакащи във високи кули, рицаря на белия кон – Игра на тронове просто пикае на подобни клишета, и ни въвежда с ритници в безпощаден свят на жестокост и лицемерие, където добрия и смел лорд рицар чука курви без крайници, за да задоволи животинския си нагон, а непорочните принцеси забременяват на 11 години. Светът на Вестерос е свят на мизерия и кръв, контрастиращи с огромна разточителсност и безумни пирове, предателства и интриги на фона на шепа мъже на честта. Искрено се надявам всичко това да не се окаже прекалено корав залък за дебилната американска публика, така че интереса към Сезон 2 да се запази, от което пък ще се определи съдбата на следващите няколко сезона.

The Eagle

Поредният римски епос за юнаци с брони и сандали, срещу изрисувани диваци, говорещи странен диалект. За какво иде реч – ами за „Орелът” – филм на режисьора Кевин Макдоналд, който грабна статуетката преди време с „Последния крал на Шотландия”, но това не е толкова важно. В момента важното е, че „Орелът” е тъповат, и в следващите няколко абзаца, ще се постарая да обясня защо.
Сюжет:
Около 140 години след Христа, Римската империя е навлязла дълбоко в горите тилилейски на южна Англия, като е издигнала преградна стена да се пази от злите северни диваци. (Нещо тук да ви е познато?). На произволни места са разположени набързо скалъпени дървени фортове, в които са разположени римски военни сили, с цел да пазят новозавладените земи. В един от тези фортове, пристига легионерът Марк Акила (Чанинг Тейтъм), задължително красив, и задължително як, който е командирован на тази ветровита майна изцяло по негово желание, тъй като преди 15на години, баща му, заедно с още 5000 доблестни римляни изчезват в дън планините шотландски, позволявайки на диваците да пленят свещенния римски символ – Орелът.
Марк е посрещнат с подобаващо недоверие от фортовите ветерани, но бързо натрупва точки авторитет, като предвижда успешно поредната клошарска атака на местните селяни. В последвалата битка, успява да се докаже като герой, повеждайки извън стените на форта, група здравеняци, за да спаси пленен патрул сънародници от мъчителна смърт.

Тука да вмъкна, че изтеглих филма, за да гледам клане, каквото се очаква от подобен род филми. Да ама тука не видях такова. В момента, в който някой замахваше с меч, и аз с жаден поглед очаквах да видя, какви са последствията от удара по дивашка плът, кадъра се сменяше на общ план, или показваха как някой простак крещи. По нататък е същото – кръв няма да видите, освен няколко геройски охлузвания по героичното лице на Марк.

Да се върнем на сюжета – Марк е ранен в бедъра, и е отнесен в някаква вила, където Доналд Съдърланд почва да го лекува. (аман от тоя старец!). След няколко потни момента на изцеление, Марк се съвзема, само за да разбере, че поради порезната бедърна рана е вече пенсиониран и вече чеп за зеле не става от него. Следва малоумна сцена между Марк и Съдърланд, в която Чанинг Тейтъм дава всичко от себе си (а то не е кой знае какво) да пророни няколко драматични сълзи, и да вземе решение да замине на север, с цел да върне честа на Рим, като намери загубения от баща му символ – Орелът!

Междувременно дядката за разтуха го завежда на местната арена, където Марк си харесва някакъв роб на име Еска (Джейми Бел), защото отказва да се бие, и го спасява от сигурна смърт. По случайно стечение на обстоятелствата, Еска е от северните диви племена и в знак на балгодарност, полага клетва пред Марк, подарявайки му някакво семейно ножче, и тръгвайки с него, като пътеводител.
По-натам нещата са предвидими като Лунно затъмнение, а филма се превръща в адвенчър куест – отиди там, намери нещо си, върни се обратно.
Средната част на лентата е около час и малко скука, изпълнена с шотландски планински гледки и тук там дрипави клошари, говорещи местен диалект.
Края няма да спойлвам, че все пак може някой да поиска да го гледа. Само ще кажа, че е тривиален до безобразие, а финалната битка е плачевно тъпа.
Като цяло филма е вял, тромав, наивен и глупав. Не мога да разбера каква е тая мания на Холивуд в една година да пуска по два еднакви филма – спомнете си ”Армагедон” и „Смъртоносно влияние” през 1998, „Мисия до Марс” и „Червената Планета” през 2000 и още куп подобни „двойки”. В случая, „Орелът” е двойка с „Центурион” на Нийл Маршал, но в онзи поне битките бяха по-читави а и имаше мадама.
А да, щях да забравя да спомена – отношенията между Марк и Еска, на моменти достигат опасни хомо измерения, така че имайте едно на ум. Финалната сцена между двамата е заредена с огромен заряд:
- А сега какво? – пита Еска,
- Ти решаваш! – отговаря Марк с палав поглед.

Червената шапчица

Red Ridding Hood

Имало едно време една леко не съвсем с акъла си майка, която взела, че облякла щерката си червено наметало и я пратила на другия край на гората, да занесе на дъртата си баба манджа, щото била болна. Казала й да не разговаря с непознати, особено с Големи Лоши Вълци, и да ходи само по пътеката, без да бере зарзават по пътя, или не дай боже цветенца. Малката, наричана неправилно според мен Червената шапчица, щото нали носела наметало с качулка все пак, направила точно обратното, което я посъветвала майка й, и пристигайки в отшелническия дом на бабето, била неприятно изненадана от факта, че Големия Лош Вълк вече е изконсумирал бабата, и дегизирайки се на самата нея, подмамил Червената шапка с няколко култови реплики, след което я изял. Добре че на близо минал ловец, който решил проблема с пушка и нож, изкормил Лошия Вълк и всичко е тип топ.

Това горното е начин да научим децата да не говорят с непознати, според болните мозъци на братя Грим. А това надолу сега пък е съвременна холивудска диария, по мотиви от онова горното.

Имало значи едно време, в дън гори Тилилейски, забутано пасторално селце, в което живеела Валери –  руса девица, с пълен комплект семейство – мама, тате, баба и сестра.

Селцето обаче на всяко пълнолуние било спохождано от кръвожаден върколак, на който селяците с охота предоставяли по някое теле и козле, за да не би върколака да почне да замезва с хората. Да ама греда – един слънчев ден, Върколака утрепал точно на Валери сестра й, което силно разгневило селяните, и те в справедлив, трупан 200 години гняв, нарамили вили и мотики, и тръгнали да трепят чудовището (чак сега ли?)

Имало и местен дървар – Петер (Пешо), който от малък другарувал с Валери, и заедно си прекарвали добре, трепейки зайци из гората с нож. Дългогодишната им дружба прераснала в зряла любов, но майката на Валери, развалила идилията, като искала дъшеря й да се ожени за местния ковач – Хенри, защото ковачите взимали повече кинти от дърварите по онова време. И така, образувал се равнобедрен любовен триъгълник, ала Здрач, на фона на селска идилия, гарнирана с дърводелски трески и нажежени железа в ковачница.

По някое време пристигнал виден експерт по борба с върколаци – някакъв поп с позивна Отец Соломон, който в комплект с лоялни маври, поставил селцето под карантина и започнал разследване – кой сега да го е*а е върколака, щото видите ли, върколака не живее в гората, както грешно си помислихте, ами е просто човек от селото. Шашнати от проницателните разкрития на отеца, селяците изпадат в масова параноя, и започват да се дебнат един друг.

Всички тези събития обаче, не засегнали косвено любовната геометрична фигура – Валери-Пешо-Хенри, до момента в който върколака наистина се развилнял насред мегдана, изтрепвайки дузина невинни хорица. Оказало се, че целта му от 200 години насам (?) е именно Валери да тръгне с него не разбрах къде (далече), иначе ще изтрепе цялото село, барабар с отеца и маврите му.

Валери толкова се уплашила, че отишла да говори с баба си, която живеела извън селото в някаква забутана гора, и ето първото сходство с приказката на братята от преди 1000 години. След няколко многозначителни фрази, и „странни” погледи с цел да си помислим, че именно тя е върколака, бабата отворила един долап и дала на Валери червено наметало с качулка, дар за сватбата й! Така де – става дума за червената шапчица все пак...

Валери естествено била в силно затруднение, кой от двамата селски ергени да отнеме невинността й пръв и в крайна сметка избрала дърваря, но не очаквайте секс сцена моля-моля, който иска секс – Private Spice в малките часове. Това тука е продукция по класическо произведение!

По нататък няма да разказвам, защото филма е нов, и въпреки прочетеното досега, някой може да се мине да го гледа. Само ще анонсирам, че накрая върколака го утрепват по невероятно балъшки начин, и цалята боза има хепи нед, както вече се досещате.

Актьорска игра, сценарий, режисура не намирам и смисъл да коментирам. Аманда Зейфрид (Валери) успя през целия филм да запази едно и също учудено изражение на лицето, дори когато Пешо я награби в селския хамбар. Поне мога да й призная, че успешно наподоби Белла от Здрач, както в катьорска игра, така и в лична драма.

Гари Олдман (отеца) на стари години се изложи като кифладжия, позволявайки да го въвлекат в подобна тийн боза, но дори достолепното му присъствие не е в състояние да спаси лентата от гръмотевичен провал, под звуците на вълчи вой по пълнолуние.

Единственото нещо, което ми хареса беше санудтрака – по специално песничката Wolf на Fever ray.

Като заключение – дръпнах филма с идеята да го пусна на дъщеря си, защото е гледала анимацията по темата, и това е една от любимите й приказки. На 5тата минута обаче го спрях, и й казах, че не е за нея, на което тя отговори – да, тъп е!

Какво повече...

Battle for Los Angelis

Най-после въпросното заглавие се появи в любимия ми ДВД формат, и разбира се беше надлежно свалено, записано и изгледано. Като фен на всякакви научно-фантастични продукции, още от времето на Star Wars насам, бях поставил този филм в задължителния ми списък от филми, които трябва да гледам някой ден. И този ден дойде...
Още от сега искам да предупредя, че няма да споменавам, кой е направил филма, кой е написал сценария, кой играе в него, защото не ми се занимава да ровя в Imdb за справка, а и още по-малко ме интересува честно казано. Предпочитам да се съсредоточа върху поредните два часа тъпня, която изгледах.
Явно американците имат крещяща нужда през около две години, зли извънземни да ги нападат, и да им трошат патриотическите ценности. Спомнете си предишната Алиен-тъпня, която ревюирах. И този път обект на нападението е Градът на Ангелите, а пък извънземните са дошли от майната си, за да търсят вода, която на Земята я има много.
Срещу нашественическите орди се изправят разбира се въздесъщите американски маринки, надъхани подобаващо, и предвождани от обигран ветеран-сержант, който пък искаше да се пенсионира, защото го надбягаха младоците на плажа на Санта Моника, и той плесна филосфската фраза, че и пехотинецът си има срок на годност.
Всичкото това нещо е заснето, сякаш оператора се намира на лодка в бурно море, с цел да придаде псевдодокументализъм на кадрите, но за съжаление, единствения резултат от подобно малоумно снимане , беше че ме заболя главата още на петата минута.
Отделните пехотинци бяха представени на драгия зрител в стил ала Блек Хоук, и разбира се въведението беше точно такова – някакви войници в камуфлажи, лочат бира, драйфат, забавляват се и ръсят тъпи лафове с цел да ни се покаже колко е гот да служиш в армията. Не закъсняха и личните драми разбира се – бременни жени, деца и каквито се сетите оше похвати, които спомагат да се приобщите към героите, и да ги почувствате по-близки.
Извънземните долетяха под формата на метеорити, накацаха в океана и без много приказки се заеха делово да прочистват бреговата ивица, отначало по суша, а след това и по въздух. При цялата тая дандания, някой някъде реши, че гореспоменатият полупенсионер-сержант, трябва да вземе отряд патриоти и да си проправи път към полицесйкия участък в центъра на града, където се предполага, че са се укрили рандом на брой цивилни, и да ги изведе на безопасно място. Наистина благородна кауза, която още в началото ни стиска за гърлото и ни дава да разберем, че дори цял град да се срине, спасяването на латиноамериканец, три броя деца и застаряваща ветеринарка е топ приоритет, незавсимо колко жертви ше коства това от редовия марински състав. А при цялата дандания, сержантът и ветеринарката дори успяха да си хвърлят няколко палави погледа...
Натам нещата са ясни, а филма започва да прилича на малоумна PC игра от преди 10на години. Придвижи се от точка А до точка Б под непрекъснат обстрел на лошите, спаси този, превържи онзи, изтегляй се, залягай, стреляй и най-важното – не оставяй никой след себе си, докопвайки се до поредния Waypoint!
Оказа се, че за да се утрепе извънземно трябва да се цели в сърцето (хаха), въпреки, че такова нямаше, но странно защо, извънземните си мряха на кило, където и да ги уцелеха. А още по-интересното беше, че в началото само едно извънземно попипля целия отряд, а към края 6-7 човека се справяха с тумби нашественици – явно свикнаха.
Командният пункт пък на злодеите, незнайно защо беше заровен в канализацията на Лос Анджелис, където просто чакаше да бъде намерен и обстрелян както подобава с ракети от друг щат. Защо не беше примерно в космоса, остава за мен загадка, която не искам дори да се опитам да си обясня.
За феновете на американска военна техника искам да кажа, че освен няколко хамъра, един БТР, хеликоптери Чинук и UH 1, друго няма да видите. Авиацията на САЩ бе нефелно унищожена, което аз не разбрах как точно стана, при условие, че извънземните първо нападнаха по суша и чак след това наизвадиха летящите дрони, така че при добро желание, ВВС можеха да реагират навреме и поне да видим как някой F18 или F22 мета бомби. Е да ама, бюджета не стига и т’ва е положението.
Като заключение – филма е блудкав микс от до болка познати милитари клишета, плюс камари допотопна извънземна технология, гарниран с земеделска пряка реч и нелепи пехотински драми. Целенасочената пропаганда да се запишеш в US армията пък е толкова дърводелска, че ако бях теенагер на 16, без ясна цел в живоа, подобно нещо по-скоро би ме разколебало, отколкото да ме накара си сложа каската, да взема пушката и да креща като малоумен “Гуд ту гоу” и „Хура”, трепейки араби в далечния изток.
Единствената ми утеха е, че не гледах цялата тая простотия на кино в 3Д вариант, и по този начин спестих с труд изкарани 12 левчета, както и почти задължителното главоболие на излизане от салона.