Филма е римейк на шведския Let The Right One In от 2008 година, който пък е правен по книгата на Джон Айвиде Линдквист – незнаен лично за мен шведски автор.
Защо по дяволите се прави римейк на филм едва две години след оригинала, за мен остава загадка, и в момента свалям шведската версия, за да разбера.
Режисьор е Мат Рийвс, лично на мен познат от 1995-та, когато засне железопътно-спътниковия екшън Under Siege 2, с чаровния тогава побойник Стивън Сегал. Дали защото филма е римейк, или защото самия сценарии е оригинален, Рийвс се справя доста грамотно и успя да ме потопи в драмата на дванадесет годишното момче Оуен (Коди Смит Макфий), познат ми още от хлапето, което Виго Мортенсен водеше за ръчичка в постапокалиптичния The road.
Оуен е хилаво и чувствително дете, подтискано от липсата на баща в живота си, ежедневен тормоз на трима училищни бабаити и тоталната липса на приятел, с който да си каже две думи на кръст. Сцената пред огледалото с кухненски нож в ръка, в комбинация с телескопното му воайорство към съседката, тънко намеква в какъв социопат може да се превърне един ден това дете, ако нещата продължават по този невесел начин.
Един зимен ден обаче, в съседния апартамент се нанася чичко с момиченце на видима възраст също 12 години, и в живота на Оуен се появява лъч надежда. Аби (Клое Моретс), има склонността да ходи боса по асфлата, пардон снега, и още при първата им среща насаме в градинката пред блока, дава на Оуен да разбере, че те двамата приятели не може и не бива да бъдат.
Защо ще попитате, и ще сте прави – ами защото Аби е вампир, който по нейни думи от много дълго време е на 12 години, а чичкото с нея не й е баща, както повечето зрители биха си помислили, а просто приятел (любовник?), който и осигурява по един труп на седмица.
Преди да кажете – оффф, поредната вамп-бозица, с педофилски елемент, искам да ви плясна през ръцете като ви кажа, че филма наистина е оригинален, и доколкото може да се вярва на това, което съм чел, е номер 1 в листата на любимия ми автор Стивън Кинг за 2010-та. Умело манипулирайки със светлината и използвайки тънки снимачни трикове, Мат Рийвс се справя блестящо както във бруталните сцени, така и в чисто човешките такива. Уникалното във филма са именно контрастите – от една страна безрадостния свят на едно малко дете, без приятели, което за да не е самотно, се сприятелява със странно миришещото момиче, ходещо босо в снега при минус 15 градуса, без да задава излишни въпроси. За него е достатъчно просто да са приятели. От друга страна имаме бруталния и изпълнен с жажда за кръв свят на Аби, непрекъснатото скитане от град на град с цел оцеляване, и нейната също така студена самота.
Екшън сценита (преобръщането на колата) е заснета с леко напомняне на сцената с колата от Децата на хората с Клайв Оуен отпреди 5 години, но въпреки това не е точно преписана, за което Рийвс получава точка плюс от мен. Изобщо тук няма да видите ултра мега ефекти и зрелищни декапитации в стил Блейд, но въпреки това кръв се лее и то не малко. Все пак е филм за вампир, какво да има ако не кръв.
Филма ме накара да се замисля, колко устойчива е всъщност детската психика. Нещата, на които стана сведетел Оуен, спокойно биха могли да изпратят зрял човек в лудницата с лиги по брадичката. Въпреки, че Оуен постепенно достигна до истината за Аби, всяка негова стъпка към осъзнаването какво е всъщност тя, е болезнена и неприятна, но това, че е дете му помага да приеме нещата просто като факти. Приятелството е важно, това че Аби се нуждае от няколко литра кръв седмично, за да живее е просто страничен елемент.
Повече няма да разказвам, защото не искам да развалям кефа на който мисли да го гледа. Филма наистина си заслужава, а утре ще допълня дали шведския е по-добър.
Защо по дяволите се прави римейк на филм едва две години след оригинала, за мен остава загадка, и в момента свалям шведската версия, за да разбера.
Режисьор е Мат Рийвс, лично на мен познат от 1995-та, когато засне железопътно-спътниковия екшън Under Siege 2, с чаровния тогава побойник Стивън Сегал. Дали защото филма е римейк, или защото самия сценарии е оригинален, Рийвс се справя доста грамотно и успя да ме потопи в драмата на дванадесет годишното момче Оуен (Коди Смит Макфий), познат ми още от хлапето, което Виго Мортенсен водеше за ръчичка в постапокалиптичния The road.
Оуен е хилаво и чувствително дете, подтискано от липсата на баща в живота си, ежедневен тормоз на трима училищни бабаити и тоталната липса на приятел, с който да си каже две думи на кръст. Сцената пред огледалото с кухненски нож в ръка, в комбинация с телескопното му воайорство към съседката, тънко намеква в какъв социопат може да се превърне един ден това дете, ако нещата продължават по този невесел начин.
Един зимен ден обаче, в съседния апартамент се нанася чичко с момиченце на видима възраст също 12 години, и в живота на Оуен се появява лъч надежда. Аби (Клое Моретс), има склонността да ходи боса по асфлата, пардон снега, и още при първата им среща насаме в градинката пред блока, дава на Оуен да разбере, че те двамата приятели не може и не бива да бъдат.
Защо ще попитате, и ще сте прави – ами защото Аби е вампир, който по нейни думи от много дълго време е на 12 години, а чичкото с нея не й е баща, както повечето зрители биха си помислили, а просто приятел (любовник?), който и осигурява по един труп на седмица.
Преди да кажете – оффф, поредната вамп-бозица, с педофилски елемент, искам да ви плясна през ръцете като ви кажа, че филма наистина е оригинален, и доколкото може да се вярва на това, което съм чел, е номер 1 в листата на любимия ми автор Стивън Кинг за 2010-та. Умело манипулирайки със светлината и използвайки тънки снимачни трикове, Мат Рийвс се справя блестящо както във бруталните сцени, така и в чисто човешките такива. Уникалното във филма са именно контрастите – от една страна безрадостния свят на едно малко дете, без приятели, което за да не е самотно, се сприятелява със странно миришещото момиче, ходещо босо в снега при минус 15 градуса, без да задава излишни въпроси. За него е достатъчно просто да са приятели. От друга страна имаме бруталния и изпълнен с жажда за кръв свят на Аби, непрекъснатото скитане от град на град с цел оцеляване, и нейната също така студена самота.
Екшън сценита (преобръщането на колата) е заснета с леко напомняне на сцената с колата от Децата на хората с Клайв Оуен отпреди 5 години, но въпреки това не е точно преписана, за което Рийвс получава точка плюс от мен. Изобщо тук няма да видите ултра мега ефекти и зрелищни декапитации в стил Блейд, но въпреки това кръв се лее и то не малко. Все пак е филм за вампир, какво да има ако не кръв.
Филма ме накара да се замисля, колко устойчива е всъщност детската психика. Нещата, на които стана сведетел Оуен, спокойно биха могли да изпратят зрял човек в лудницата с лиги по брадичката. Въпреки, че Оуен постепенно достигна до истината за Аби, всяка негова стъпка към осъзнаването какво е всъщност тя, е болезнена и неприятна, но това, че е дете му помага да приеме нещата просто като факти. Приятелството е важно, това че Аби се нуждае от няколко литра кръв седмично, за да живее е просто страничен елемент.
Повече няма да разказвам, защото не искам да развалям кефа на който мисли да го гледа. Филма наистина си заслужава, а утре ще допълня дали шведския е по-добър.
П.П.
Лично на мен ми хареса повече римейка на американците. Може би защото гледах първо него, незнам. Шведския вариант също има своите положителни страни разбира се, но някак си не е сниман толкова качествено и ми дойде твърде скандинавски. Камерата някак си е прекалено статична, с лек уклон към дипломна работа по операторско майсторство. Ефектите са добри, даже много дорби, някак си натурални, което ги прави доста въздействащи.
Шведската вампирка играе по-добре, за разлика от момчето.
Атмосферата на 80-те години също е пресъздадена по-добре в шведския вариант, както и снега разбира се. Все пак в Швеция си е естествен
Лично на мен ми хареса повече римейка на американците. Може би защото гледах първо него, незнам. Шведския вариант също има своите положителни страни разбира се, но някак си не е сниман толкова качествено и ми дойде твърде скандинавски. Камерата някак си е прекалено статична, с лек уклон към дипломна работа по операторско майсторство. Ефектите са добри, даже много дорби, някак си натурални, което ги прави доста въздействащи.
Шведската вампирка играе по-добре, за разлика от момчето.
Атмосферата на 80-те години също е пресъздадена по-добре в шведския вариант, както и снега разбира се. Все пак в Швеция си е естествен
Няма коментари:
Публикуване на коментар