Най-после въпросното заглавие се появи в любимия ми ДВД формат, и разбира се беше надлежно свалено, записано и изгледано. Като фен на всякакви научно-фантастични продукции, още от времето на Star Wars насам, бях поставил този филм в задължителния ми списък от филми, които трябва да гледам някой ден. И този ден дойде...
Още от сега искам да предупредя, че няма да споменавам, кой е направил филма, кой е написал сценария, кой играе в него, защото не ми се занимава да ровя в Imdb за справка, а и още по-малко ме интересува честно казано. Предпочитам да се съсредоточа върху поредните два часа тъпня, която изгледах.
Явно американците имат крещяща нужда през около две години, зли извънземни да ги нападат, и да им трошат патриотическите ценности. Спомнете си предишната Алиен-тъпня, която ревюирах. И този път обект на нападението е Градът на Ангелите, а пък извънземните са дошли от майната си, за да търсят вода, която на Земята я има много.
Срещу нашественическите орди се изправят разбира се въздесъщите американски маринки, надъхани подобаващо, и предвождани от обигран ветеран-сержант, който пък искаше да се пенсионира, защото го надбягаха младоците на плажа на Санта Моника, и той плесна филосфската фраза, че и пехотинецът си има срок на годност.
Всичкото това нещо е заснето, сякаш оператора се намира на лодка в бурно море, с цел да придаде псевдодокументализъм на кадрите, но за съжаление, единствения резултат от подобно малоумно снимане , беше че ме заболя главата още на петата минута.
Отделните пехотинци бяха представени на драгия зрител в стил ала Блек Хоук, и разбира се въведението беше точно такова – някакви войници в камуфлажи, лочат бира, драйфат, забавляват се и ръсят тъпи лафове с цел да ни се покаже колко е гот да служиш в армията. Не закъсняха и личните драми разбира се – бременни жени, деца и каквито се сетите оше похвати, които спомагат да се приобщите към героите, и да ги почувствате по-близки.
Извънземните долетяха под формата на метеорити, накацаха в океана и без много приказки се заеха делово да прочистват бреговата ивица, отначало по суша, а след това и по въздух. При цялата тая дандания, някой някъде реши, че гореспоменатият полупенсионер-сержант, трябва да вземе отряд патриоти и да си проправи път към полицесйкия участък в центъра на града, където се предполага, че са се укрили рандом на брой цивилни, и да ги изведе на безопасно място. Наистина благородна кауза, която още в началото ни стиска за гърлото и ни дава да разберем, че дори цял град да се срине, спасяването на латиноамериканец, три броя деца и застаряваща ветеринарка е топ приоритет, незавсимо колко жертви ше коства това от редовия марински състав. А при цялата дандания, сержантът и ветеринарката дори успяха да си хвърлят няколко палави погледа...
Натам нещата са ясни, а филма започва да прилича на малоумна PC игра от преди 10на години. Придвижи се от точка А до точка Б под непрекъснат обстрел на лошите, спаси този, превържи онзи, изтегляй се, залягай, стреляй и най-важното – не оставяй никой след себе си, докопвайки се до поредния Waypoint!
Оказа се, че за да се утрепе извънземно трябва да се цели в сърцето (хаха), въпреки, че такова нямаше, но странно защо, извънземните си мряха на кило, където и да ги уцелеха. А още по-интересното беше, че в началото само едно извънземно попипля целия отряд, а към края 6-7 човека се справяха с тумби нашественици – явно свикнаха.
Командният пункт пък на злодеите, незнайно защо беше заровен в канализацията на Лос Анджелис, където просто чакаше да бъде намерен и обстрелян както подобава с ракети от друг щат. Защо не беше примерно в космоса, остава за мен загадка, която не искам дори да се опитам да си обясня.
За феновете на американска военна техника искам да кажа, че освен няколко хамъра, един БТР, хеликоптери Чинук и UH 1, друго няма да видите. Авиацията на САЩ бе нефелно унищожена, което аз не разбрах как точно стана, при условие, че извънземните първо нападнаха по суша и чак след това наизвадиха летящите дрони, така че при добро желание, ВВС можеха да реагират навреме и поне да видим как някой F18 или F22 мета бомби. Е да ама, бюджета не стига и т’ва е положението.
Като заключение – филма е блудкав микс от до болка познати милитари клишета, плюс камари допотопна извънземна технология, гарниран с земеделска пряка реч и нелепи пехотински драми. Целенасочената пропаганда да се запишеш в US армията пък е толкова дърводелска, че ако бях теенагер на 16, без ясна цел в живоа, подобно нещо по-скоро би ме разколебало, отколкото да ме накара си сложа каската, да взема пушката и да креща като малоумен “Гуд ту гоу” и „Хура”, трепейки араби в далечния изток.
Единствената ми утеха е, че не гледах цялата тая простотия на кино в 3Д вариант, и по този начин спестих с труд изкарани 12 левчета, както и почти задължителното главоболие на излизане от салона.
Няма коментари:
Публикуване на коментар