СУПЕР 8

Изгледах този филм с големи очаквания. Все пак Спилбърг има пръст тука, макар и само като продуцент, а това е един от режисьорите, които ценя. Режисьор и сценарист обаче е протежето на Спилбърг – Джей Джей Абрамс, който явно за да засвидетелства своето уважение към Великия Евреин, направи филма като един вид реверанс към осемдесетарското кино, когато Спилбърг беше в разцвета си.
За съжаление обаче ретроспекцията вади на показ точно клишетата от онези години, и то не само ги вади, ами направо ми ги навря в лицето. Всъщност, единственото нещо от филма, което наистима ме изкефи беше началото – таблото, показващо дните без инцидент в леярска фабрика. Бяха около 700 и нещо си. В следващия момент, някакъв работник се качва на стълба, маха трите цифри, и точно когато зрителя очаква да сложи 700 и нещо си плюс 1 – работника изписва 001. Следващият кадър ни запознава с главния персонаж – момче на около 12 години. Оригинално и добре заснето, което ме изпълни с възторг, и аз се приготвих да се насладя най-после на добре пипнат, не-комерсиален филм. За съжаление обаче един добре заснет кадър не спасява филма, и в следващите два часа за пореден път се убедих в това.
Ясно е, че нещата се показани от детска гледна точка, от което следва, че действията на възрастните остават неразбрани. Ясно е, че това е просто един малко по-хард римейк на Извънземното от 82-ра, но за разлика от него не е детски, и не бих го пуснал на дете под 10 години. Това автоматично го слага в категория – филм за големи, а във филмите за големи, компромисите би трябвало да бъдат сведени до минимум. Тук обаче това не е така, и сега ще се обоснова с факти от филма. Който не го е гледал, и не иска да си разваля кефа, да не чете от тука надолу:

1. Аман от катастрофирали извънземни, пленени от въздесъщите САЩ, и навряни в Зона 51. Стига! Не можаха ли за толкова години в Холивуд да проумеят, че една раса, способна да преодолее междузвездни разстояния, е толкова по-напред от нас, колкото ние сме по-напред от неандерталците.
2. Защо по дяволите 99.99999 % от извънземните трябва да имат хуманоидно-насекомно изкривена форма?
3. На Съществото му трябваше метал, за да си поправи кораба и да се пръждоса от нашата планета. Как така 20 години не успя да го събере, а точно влака като се разби, се справи за има-няма два дена? Апропо, самия влак не е ли от метал? Да не говорим, че във влака, който зрелищно катастрофира, се превозваха и въпросните извънземни кубчета, така необходими за направата на космически кораб.
4. Едно от осемдесетарските клишета във филми с уроди беше следното: в началото на лентата, изрода е показван много за малко, главно като сянка, силует, ръка, нокът и ръмжене. Постепенно с развитието на нещата, добитъка се показва все повече, докато накрая успяваме да му се насладим в цял ръст. Тука беше същото. Това е изтъркано като петите на нигерийски маратонец просто...
5. Кой нормален човек посред нощ, като види, че от полето хвърчат във въздуха перални, сервизи и други капризи, ще отиде да види какво да го е*а става там? Поне не беше негър слизащ в мазе по тъмно...
6. Как така, при толкова секретна операция, военните не обръщаха внимание на групата лапетии, които ползваха товаренето на камионите със свръхсекретно оборудване за декор на аматьорския си филм за зомбита?
7. Финалната пукотевица направо пък ме разби – по кого стреляха всички тези танкове? Нали съществото е едно и дори не се знае къде е – каква беше тази безумна масовка и рушене на средностатистически американски домове? Опита да се придаде драматизъм чрез този тип зрелищност беше доволно нескопосан и нелогичен.
8. За какъв зор пък Същесвтото събираше хора в дупката си, и ги провисваше от тавана? Явно не за да ги яде, защото накрая се оказа, че всички са живи. А може би е преписвано и от Властелина – спомнете си Корубана там – паяка как си складира манджа за после.

Сега да минем към децата:
1. Явно Джей Джей Абрамс е голям фен не само на Спилбърг, но и на Стивън Кинг, защото групичката фрийкове, опасно наподобавя тайфата от класиката „ТО”. Персонажа на момичето пък си беше направо преписана с тъп молив.
2. На няколко пъти около децата избухваха снаряди, падаха стени, потроши се и цял влак, но странно защо, в тяхната вселена явно не съшествуват тривиални неща като ударни вълни и осколки, тъй като най-голямата травма, беше счупен крак, и то към края.
3. Кое дете, колкото и да тъгува за майка си, след скандал с баща си, ще отиде да прекара нощта в гробищата?
4. Как така група пубери, предвождани от надрусан хипи, успяха да се промъкнат през кордон от военни в строго охранявана зона и то с кола? А може би през 79-та военните са нямали радари?
Стига толкова...
Ще кажете - ама това са маловажни детайли, смисъла на филма е друг! Хубаво - схванах го смисъла, не е кой знае какво, но и децата вече знаят, че именно детайлите правят модела, и че тяхното пренебрегване не води до нищо по-различно от боядисана на ръка играчка.

Заключение: Въпреки гореизброените недъзи, все пак, на фона на малоумните заглавия, излизащи в последно време, филма е гледаем и донякъде интересен. Детските отношения, както и личните драми на момичето и главния герой са представени умело, въпреки, че не са нищо ново като се замисли човек. Кой знае какъв хумор в лафовете между децата не успях да видя, но все пак има няколко по-свежи лафа но като цяло си е хумор за бедни.
За музиката няма какво да кажа, тъй като изобщо не ми направи впечатление, а звуковите ефекти са на ниво. Влаковата катастрофа породи вибрации в хола, които дори ме накараха леко на намаля волумето, за да не събудя кооперацията.
Децата играят добре като за деца, с изключение на момичето (Ели Фанинг), която играе перфектно, демек чака я бляскаво бъдеще ако папка, слуша и си пише домашните.