неделя, 16 декември 2012 г.

The Hobbit

The Hobbit




Най-после! Гледах го!
Филма, който чакам от около 30 години!
Защото преди горе-долу толкова време прочетох за първи път малката книжка с грозни картинки, и още тогава си зададох въпроса - „кога ли ще направят филм по това?”. Явно и Питър Джаксън си го е задал този въпрос, и като видял, че никой не е направил, решил сам да се заеме. И резултата е ... шедьовър!

Трилогията „Властелинът на пръстените” за мен е най-добрия филм за всички времена! Няма друго заглавие, което толкова из основи да разтърси капризния ми филмов вкус, и въпреки че съм гледал всеки епизод над 20 пъти, продължава да извиква същата първоначална тръпка, при всяка поява на случаен фрагмент, било то в интернет, вестник, списание или ТВ-спот. Но тук няма да анализирам „Властелина”, а и не мога...
Сега говорим за Хобитът.

За който не знае – Хобитът е прелюдията към всичко. Това е детска книжка – повтарям, детска! Ако някой седне да търси драматизма на Властелина тук, да не ми реве после – „Ама то, много дебилно това”, да ходи да се крие, или да гледа Пепел от рози. Угодия за всеки няма, не може и да има. Филма е направен от маниак за маниаци. Точка!

Всичко започва пак в Графството – родното място на Фродо, но този път акцента пада върху неговия чичо – Билбо Бегинс. Един хубав и слънчев ден, непознат Вълшебник с протрита сива роба и островърха шапка се запознава с Билбо, и от там започва едно приключение. Билбо се съгласява да помогне на тринадесет джуджета, да върнат своето злато от лапите на дракона Смог. Това е! Просто, ясно, без излишни драми. Затова Хобитът не трябва и да се бърка с Властелина. Филма е направен точно по книгата (поне 1та част), като дори я превъзхожда на места.
Главата „Гатанки в мрака”, където Билбо се надлъгва с Ам-Гъл, за да спаси живота си е най-перфектно режисираната, изиграна и заснета сцена, която съм гледал от 10на години насам. 



Много бих искал, ако имам възможност, да хвана е така за ръчичка цялата БГ филмова гилдия и да ги заведа да гледат филма. Да видят какво е снимане, какво е ефекти, що е то актьорска игра и да чуят как се озвучава филм.
А за музиката няма какво да кажа освен – перфектно! Композитор отново е Хауърд Шор, а това е повече от достатъчно. Новата тема е тази на джуджетата, позната ми от първия трейлър – 24 часа минаха, откакто го гледах, още си я тананикам.

Няма да спойлвам! – прочетете книгата (чете се за една вечер) и после гледайте филма.
След няколко дни ще го гледам пак. 




Отвъд планините е мъгла увенчани,
към древни чертози в недрата смълчани,
през утринен мрак потегляме пак
да дирим забравено златно имане.

Няма коментари:

Публикуване на коментар