Repo Men

REPO MEN (Разпоредителите)

И така, въпросният филм бе надлежно изтеглен, записан, прономерован, прошнурован и – гледан.
От сега да кажа – за анализи по поръчка – нося на ядене и пиене, както Джуд Лоу носи на бой! Колега Фланкер, заемайте се!

Сега за филма: с една дума – интересен. Толкова. Но с много думи ето какво ще се получи:
Годината е незнайна – недалечно бъдеще. Джуд Лоу играе Реми – агент-изпълнител на фирма за изкуствени органи, които са колкото необходими, толкова и скъпи. Човека просто си върши работата – вземеш ли бъбрек на лизинг и закъснееш с вноската, Реми идва и ти пуска няколко хиляди волта, след което те разпаря като прасе, и надлежно възстановява липсващото фирмено имущество. Много е добър в занаята, особено солидно подкован с винаги меланхоличния негър Джейк (Форест Уитакър). Двамцата се знаят още от деца, като приятелството им се гради на обилна размяна на тупаници през две трети от съзнателния им живот. В следствие на дългогодишна закалка и участие в някаква незнайна война, двамата са яка като кремък бойна единица по разфасоване с електрошокови пистолети и хирургически инвертар. Един от пиковите моменти е, когато на градинско парти спретнато от Реми, колегата му Джейк отскача за минутка да извади един бъбрек, ей така набързо в едно такси – работата си е работа, няма да се излагаме сега! Жената на Рени обаче е препъни камъка в цялата месарска идилия. Тя иска мъжът й да напусне този отдел, в който той от години работи за насъщния, и да се премести в продажби – там няма да разфасова, а ще продава органи, лъжейки същите тези „клиенти”, които до вчера е гонил като добитък, да си купят супер изгодно бял дроб или нов модел хранопоровод. Благородно наистина, ако се беше сетила няколко години по-рано, преди Рени да обезпечи семейството с къща и т.н. Но това е бял кахър както се вика.
Идва момент обаче, в който на Рени му се изсипват всички световни лайна на главата – става инцидент, той е пострадал и му е присадено изкуствено сърце, за което ще трябва да се плаща. Само това чакайки, жена му го изритва на улицата като крастав помияр, и на нашия човек не му остава нищо друго, освен да хване по-здраво ножа и да навакса пропуските – така де – лизингова схема има, няма майтап. И тук идва драмата – оказва се, че Рени вече не може и хлебарка да смачка! Незнайно как той проумява, че хората не са прасета, и че някак леко не е етична, да не говорим хуманна, цялата тая касапница, и че парите не са всичко. Рени среща Бет (Алис Брага) – певица в местен бордей, и любовта пламва от раз. Оказва се, че Бет е нещо като киборг, или с други думи само устните й са естествени. Натам се сещате какво се случва май. Няма да разказвам повече, защото филма си заслужава да загубите два часа. Малко странно си гледам инструментите за моделизъм в момента, особено скалпелите, но до утре ще ми мине.
Сега малко по-сериозно, въпреки че трудно мога да съм сериозен след като се налагаше да чистя съсиреци от телевизора: филма е американски слаш вариант на шедьовъра от 1985-та – Бразилия. Но за разлика от предшественика си, както може да се очаква, тук е наблегнато много повече на кланицата, отколкото на посланието, което ние клетите зрители, трябва да разберем. В Бразилия всичко това е представено по много по-елегантен начин, и разбира се много по-въздействащ. Тук в началото имаме плах опит за навлизане в сериозно амплоа с размисли на Рени върху основния постулат в квантовата теория – експеримента с котката на Шрьодингер. Но явно и на самия автор не му е много ясно какво точно обяснява този експеримент, и той бърза да го сдъвче и изплюе в осакатено-преработен вариант върху кухите американски тикви. Значи – или правим сериозен филм, в който героинята не пада от 5-я етаж без особени травми, или се впускаме в зверски екшън с планини от трупове. Опита да се смесят двете неща обикновено е неуспешен, както е и тук. Някак бях прекалено зает да броя далаци и бъбреци, и да се пазя да не ме целне някой рикушет, за да вникна в основната идея на филма – а именно: хората не са машини, и с тях не може да се оперира като с такива. Бюрокрацията е лошо нещо, а повтаряемостта кара човек да загуби човешкото в себе си. Прекрасно, но нищо ново. Преди много години, великия Чаплин го обясни това, като затягаше гайки на конвейра, и после по инерция подхвана копчетата на колегата до него.
Финала е много слаб. Лично за мен филма свърши, след като Рени го изритаха от дома му и той се заби в някакви мръсни гета. Последвалия час и нещо е просто някаква гротесктна пародия на екшън, с драма елементи и любовна връзка с андроид. Дори самия финал е колеблив – дават ни се два вида край – изберете си моля. Не може да се угоди на всички - става бозица и то резлива.
Все пак, за да не бъда прекалено критичен: актьорска игра – на ниво. Кланетата са ефектни, престрелките не особено реални, но стават. Алис Брага е малко неубедилна в ролята си, но това си е субективно мое мнение. Музиката на филма е 6+! Много добре подбрани парчета, пасват и допринасят.
Това е.