Този филм ще го започна с цитат от мрежата: „Култовият тандем Тони Скот/Дензъл Уошингтън обединява усилия за пети път!”. Да, така е, обединяват усилията, за да треснат поредната кофа евтина драма върху изтормозените ни тикви. Ако не знаете, режисьора Тони Скот е брат на небезизвестния Ридли Скот, но за разлика от брат си, филмите на Тони се отличават с невероятна скука и предсказуемост, както и опит да се направи и от най-тъпата ситуация тежка драма. .
Такъв е случая и тук – самия постер на филма дава ясно и недвусмислено да се разбере, че ще гледаме филм за влак, обаче без Стивън Сегал в него. Ясно като зъбите на Дензъл Уошингтън в тунел е, че ще има инцидент, и този влак ще породи куп олеле-та и поразии. Естествено влака е пълен с хипер-мега токсична киселина, която а се разля – а е*а мамата на пейзажа. Самонатоварени с тежката мисия да спрат хилядите тонове желязо, движещи се с около 100 км/час, са двамата герои – Франк (Дензъл Уошингтън) и Уил (Крис пейн), въпреки изричните инструкции на таткото на Сам Уитуики – Кевин Дън, да не се намесват. Крис Пейн пък го знаем от Стар Трек – там караше космически кораб, тука локомотив – явно да управлява нещо го влече. За Дензъл няма какво да кажа, освен, че в този филм е паднал на промишлено ниво.
И така малко от сюжета: Дългият почти километър влак, най-спокойно си маневрира по коловозите, когато машиниста-дебелак решава да слезе в движение (влака маневрира много бавно – 10км/час) и да превключи ръчно някаква си стрелка там. Естествено после не успява да се качи, тъй като килцата са му в повечко а влака ускорява постепенно. Само не разбрах, защо държеше да се качи точно в локомотива, при усовие, че покрай него се изнизаха 30 + вагона . Все пак това е влак, който се движи все още бавно, и една каскада от вагон на вагон до локомотива не е нито невъзможна, нито кой знае колко трудна. Още повече, че влака се изниза пред погледа не само на виновния дебелак, но и пред 2ма негови колеги, които през цялото това време усърдно си бъркаха в носа….
От тук до края, както споменах по-горе – нещата са ясни. Влака е неудържим и опасен. За да стане по- драматично, насреща идва влак с дечица, които безгрижно си пеят песнички за влакчета. Франк и Уил пък са в друг влак (пак насрещен) и се включват в екшъна, след като техен колега-машинист с 28 годишен стаж не успява да спре еднокилометровата композиця, и загива в обърнатия си локомотив, който незнайно защо избухва като варел с петрол. Двамата разбира се имат лични драми – без това не може, иначе просто няма как да станат по-близки на зрителя. Дензъл има починала от рак съпрука, а Уил се е скарал с жена си за някаква дивотия. Изобщо, американците са способни от всяка идиотщина да направят драма, и от всяка малоумщина – геройство.
Няма да разказвам целия филм, може пък някой да поиска да го гледа. Само ще кажа, че ако очаквате хипер яка влакова катастрофа – такава няма. Има един помлян конски фургон (без конете вътре), сниман от 15 различни ъгъла и това е. Патетика...
А да, другото което много ме издразни е малоумното движение на камерата с цел да се придаде динамика на действието, едва ли не всяка секунда. За екшън сцените разбирам, ама защо по дяволите дори когато двамата машиниста просто си говорят, оператора върти тая камера, сякаш го ритат в главата и той се старае да се пази?
Казано накратко: „Неудържим” е неудържимо тъп филм за влак, базиран на действителен случай, в който няма нищо запомнящо се. Дензъл и Крис Пейн са взели по някой лев и всички са доволни…
Няма коментари:
Публикуване на коментар