Понеже напоследък леко почнаха да ми втръсват американските военни тупалки, рекох си – дай да видим какво са направили французите. Все пак френското кино си има своя чар. Освен това, за този филм попрочетох тук-там предварително колко реалистичен бил, и как нямал нищо общо с холивудските бози, където един надъхан простак изтребва армии лоши и си рекох – това е моят филм...
След като изминаха 109те минути обаче, единственото нещо, от което бях доволен е, че не похабих диск, за да го записвам, ами го гледах направо на компа. Това са цели 109 минути изгубено време! 109 минути глупости, ама глупости на големи търкалета!
Сега ще ви спойлна сюжета, защото искам да ви спестя губенето на време за подобна тъпня, а пък вие сами си преценете колко е „ралистичен”.
Началните кадри ни въвеждат в рутинното ежедневие на група френски командоси, които като по часовник заловиха зъл косоварски лидер с визия на животновъд. Операцията мина като на учение, заснето за дискавъри канал. Накрая сложиха на лошия един чувал на главата, овързаха го като салам, и заедно с още 5-6 командоси увиснаха на едно дебело въже, което беше атачнато към вертолет. Вертолета обаче реши, че няма смисъл да каца на тази широка поляна – явно пилота кацане не е тренирал освен на асфалтов плац, и пое в неизвестна посока, барабар с командосите + лошия, увиснали като сополи отдолу. Забележително!
Следващите кадри ни въвеждат в битието на някаква журналистка (Дайан Крюгер), която се намира в Талибания (Афганистан) и е дълбоко потресена от разказа на някаква 20 годишна мома, която е продадена на някакъв зъл брадат пръч. Сефте! Журналистката бива заловена от същия тоя брадун, който се оказва, че бил завършил в Кембридж и поради тая причина не даваше на подчинените си фанатици да говорят на талибански с него, щото му писнало това наречие?! Говореха си на английски – супер!
Освен това, въпросният лидер, закла пред камерата някакъв колега на мадамата, и записа беше видян от Никола Саркози, който пък се възмути как може такова безобразие. Веднага беше изпратена елитната група командоси, за които ви разказах по-горе, прекъсвайки рожденния ден на единия (негъра дето играеше в Гладиатор и Кървав Диамант) – мисията си е мисия – нема 6-5.
Оказа се, че с хилядите талибани могат прекрасно да се справят само 6, повтарям шест човека, тъй като годините обучение и огромният им опит си казват своето. Представям си какво ще стане, ако Фанция вземе че изпрати 1000 командоса!
До тук наистина филма е ултра оригинален, и аз за първи път успях да се насладя на подобен сюжет! Досега не бях срещал никъде такива типажи: веселяк, намусен, шеф, готина журналистка и терорист маниак....
Караме нататък:
Нашите герои десантират парашутно и за норматив освобождават Крюгер от затвора, избивайки всичко което мърда из коридори и килии. Да ама биват подгонени от брадатия кеймбриджки възпитаник, + още 2-300 надъхани талибана. По незнайна причина, хеликоптер НЕ ДОЙДЕ да ги вземе, въпреки че имаше около 100 хиляди възможности за това. Трябваше да бягат пеша!
От тук натам следва най-малоумната гонка из каменисти чукари, която съм гледал някога. Нашите бягат, лошите след тях. Нашите в един момент решават, че повече така не може, застават 5ма мъжаги ПРАВИ, наредени в редица и талибаните поеха масиран обстрел, като почти празно нямаше. Прости нещица като позиция, прикритие, засада – тука отсъствше. Изобщо командосите бяха толкова добри, че нямаше нужда да залягат. Те талибаните и без това не могат да ги уцелят от 100 метра с калашник.
Една от сцените, които най ме впечатли беше, как взводния снайперист бяга, а по него търчат 50 надъхани брадати селяни. Филма значи, беше накъсан на дни: Ден 1 – десант. Ден 2 – бягаме и т.н. В случая Ден 5 – снайпериста бяга из чукари, а Ден 6 – снайпериста още бяга, но сега в равнина, а онези са на 100на метра след него, като не се сещат, че с калашника може и да се стреля. Нашият герой обаче, периодично се обръща и сваля по 2-3ма в движение. Накрая заблуден куршум все пак го целна в крака и последва геройска смърт, изкопирана 1:1 от смъртта на Елайъс в класиката взвод от преди 100 години. Даже и музиката беше подобна...
И така, нашите бягат активно, насочвайки се към високите планини, където при средна надморска височина 5000 метра, успяха да оцелеят без планинска екипировка. Насладих се на панорамни планински кадри и палави ледникови пейзажи, където нашите герои, куцукайки, и носейки вече изтощената журналистка на гръб, се бореха с майката природа.
В един момент пресякоха границата – демек спасени сме, но не би. Оказа се, че талибаните пак са зад тях, освен това бяха свежи като репички!!! Сещате се как е екипиран един талибан – онези белите дрешки, елече и шапка като мекица – е те така се прави преход през ледници на 5000 метра надморска височина. Друго не ти трябва!
Даже успяха да ги изненадат – при терен с видимост на километри – хоп – засада! Това е като да крачиш из пустинята и хоп – за ъгъла танк!
Както и да е – започна финална престрелка, където най-после, лошия бе убит, а последните двама оцелели бяха ранени – единия в гъза, а другия го затрупа някаква каменна лавина и му счупи крака. Журналистката обаче си беше наред. Следва сърцераздирателна цена – тръгвай – няма! Тръгвай ма – няма, не мога да ви оставя! Тръгвай – всичко ще бъде наред!!! И тя тръгна!
Вървя дни – през планини, скали, пустини, накрая, насред пустинята се просна по корем и си рекох – край! Финала е добър поне! Да, ама точно от там взе, че мина камион! Няма ли край по дяволите??? –Еми няма! Реализъм до дупка!!!
Журналистката бе набързо хоспитализирана, но въпреки изтощението си, тя успя да накара капитана на френския самолетоносач Шарл Де Гол, да прати хеликоптер, който да намери последните двама оцелели – негъра и веселяка, щото между всичките стрелби и катерене, в последния тя даже успя да се влюби! И така, вертолета литна, след около 3 мин екранно време ги намериха в същото положение, в което тя ги остави като тръгна.
Романтика? Не – реализъм!
Това е филма колеги! Ще ми държи влага поне за година напред! Сценарият на това нещо би бил доста по-добър, ако беше написан от орангутан с тебешир в ръка.
Даян Крюгер показа, че е усвоила А и Б-то на актьорската игра – а именно да плаче.
Музиката, където я има, вече споменах от къде е крадена.
Заключение: най-тъпия военен филм, който съм гледал напоследък. Ако този филм е реален, то Батман ми е съсед – оня ден го засякох в да си купува вестник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар